Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— А! — обади се господин Дьо Кросън. — Ако е така…
— Да — добави граф Дьо Прованс, — ако една жена като госпожа Дьо Ламбал например…
— Точно така, братко, бях посочил на кралицата принцеса Дьо Ламбал.
— За зла участ, сир, принцесата не е била там.
— Тогава — добави крайно нервиран кралят, — ако е имало непокорство, аз трябва да наказвам строго и ще накажа.
От огорчената му душа се изтръгна тежка въздишка.
— Само — допълни по-тихо той, — остава едно съмнение, което вие не споделяте, и това е естествено, вие не сте нито кралят, нито съпругът, нито приятелят на тази, която обвиняват… Искам да изясня това съмнение.
Той позвъни. Появи се дежурният офицер.
— Да се провери — нареди кралят — дали принцеса Дьо Ламбал не е при кралицата или в своя апартамент.
— Сир, принцеса Дьо Ламбал се разхожда в малката градина с Нейно величество и с една друга дама.
— Помолете принцесата веднага да се качи тук.
Офицерът тръгна.
— Почакайте, господа, още две минути. Не мога да взема решение точно сега.
Луи XVI, необичайно за него, се намръщи и хвърли към двамата свидетели на дълбоката му мъка почти заканителен поглед. Те запазиха мълчание. Господин Дьо Кросън бе наистина обхванат от униние, а господин Дьо Прованс бе толкова тъжен, че можеше да опечали и боговете.
Лек шум на копринена дреха зад вратата предизвести краля, че принцеса Дьо Ламбал се приближава.
37.
Принцеса Дьо Ламбал
Красива и спокойна, принцеса Дьо Ламбал влезе с открито чело, а разпръснатите букли от високата й прическа се спускаха гордо зад слепоочията, тънките й вежди изпъкваха като две тъмнокафяви черти, сините й големи очи искряха със седефен отблясък, правилният нос, непорочните и едновременно сластолюбиви устни, цялата тази прелест и ненадминато по красота тяло очароваше и вдъхваше уважение. Принцесата носеше у себе си и около себе си нещо, което събужда приятния спомен за добродетели, чар за неземност, която Ла Валиер58 излъчваше, преди да стане фаворитка и после, когато изпадна в немилост.
Когато кралят я видя да идва усмихната и смирена, през него сякаш премина болка. „Уви — помисли си той, — това, което ще излезе от тази уста, ще бъде безапелационна присъда.“
— Седнете, принцесо — рече кралят, като я поздрави.
Господин Дьо Прованс се приближи до нея и целуна ръката й. Кралят придоби съсредоточен вид.
— Какво иска Ваше величество от мен? — попита с ангелски глас принцесата.
— Едно сведение, госпожо, едно точно сведение, братовчедке.
— Чакам, сир.
— Кога придружихте кралицата до Париж? Спомнете си точно.
Господин Дьо Кросън и граф Дьо Прованс се спогледаха изненадани.
— Разбирате, господа — каза кралят, — вие не се съмнявате, но аз още се съмнявам и следователно разпитвам като човек, който се съмнява.
— В сряда, сир — отговори принцесата.
— Извинявайте — продължи Луи XVI, — но искам да зная истината, братовчедке.
— Ще я узнаете, като ме разпитате, сир — отвърна непринудено госпожа Дьо Ламбал.
— За какво отидохте в Париж, братовчедке?
— Ходих при господин Месмер, на площад „Вандом“, сир.
Двамата свидетели потръпнаха, а кралят поруменя от вълнение.
— Сама? — попита той.
— Не, сир, с Нейно величество кралицата.
— С кралицата? Вие казвате с кралицата! — извика Луи XVI, като грабна ръката й.
— Да, сир.
Господин Дьо Прованс и господин Дьо Кросън се приближиха изумени.
— Ваше величество бе разрешил на кралицата — каза госпожа Дьо Ламбал, — поне така ми предаде Нейно величество.
— Точно така, братовчедке… Вече съм спокоен, защото госпожа Дьо Ламбал не лъже никога.
— Никога, сир — каза кротко принцесата.
— О! Никога! — извика с най-почтителна убеденост господин Дьо Кросън. — Но тогава, сир, позволете ми…
— О, да, позволявам ви, господин Дьо Кросън. Питайте, проучвайте. Моята скъпа братовчедка е на ваше разположение.
Госпожа Дьо Ламбал се усмихна.
— Готова съм — каза тя, — но, сир, изтезанието е отменено.
— Да, отмених го за другите — усмихна се кралят, — но за мен не е отменено.
— Госпожо — каза лейтенантът от полицията, — имайте добрината да кажете на краля какво правихте с Нейно величество при господин Месмер и най-напред как се беше облякла Нейно величество.
— Нейно величество беше с рокля от бисерносива тафта, дълго наметало от бродиран муселин, маншон от хермелин и розова кадифена шапка с големи черни панделки.
58
Фаворитка на Луи XIV, придворна дама на кралица Анриета — бел.прев.