Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Това описание беше съвсем противоположно на външния вид на Олива. Господин Дьо Кросън изрази голямо учудване, граф Дьо Прованс си прехапа устните. Кралят потри ръце в знак на одобрение и попита:
— Какво направи кралицата, като влезе?
— Сир, съвсем точно казвате „като влезе“, защото едва бяхме влезли…
— Заедно?
— Да, сир, заедно. Едва бяхме влезли в първия салон, където никой не можеше да ни забележи, толкова голям беше интересът към магнетичните загадки, и една жена се приближи до Нейно величество, предложи й маска и помоли да не продължава по-нататък.
— Вие спряхте ли се? — попита бързо граф Дьо Прованс.
— Да, господине.
— Не преминахте прага на първия салон? — попита на свой ред господин Дьо Кросън.
— Не, господине.
— И не се отделихте от Нейно величество? — намеси се с известно безпокойство кралят.
— Нито за секунда. Кралицата непрекъснато бе подръка с мен.
— Е, добре! — високо каза изведнъж кралят. — Какво мислите за това, господин Дьо Кросън? Братко, какво ще кажете?
— Това е изключително! — отвърна граф Дьо Прованс, показвайки една веселост, която зле прикриваше досадата му от противоречията.
— Няма нищо свръхестествено тук — побърза да отговори господин Дьо Кросън, когото съвсем естествената радост на краля го караше да изпитва известно угризение. — Казаното от госпожа принцесата не може да бъде друго освен самата истина.
— От което следва… — обади се господин Дьо Прованс.
— Следва, монсеньор, че моите агенти са се излъгали.
— Сериозно ли говорите? — запита малко нервно граф Дьо Прованс.
— Напълно, монсеньор, моите агенти са се излъгали. Нейно величество е направила това, което току-що каза госпожа Дьо Ламбал. Колкото до вестникаря, щом аз вярвам на думите на принцесата, смятам, че този негодник трябва също да бъде накаран да повярва. Ще изпратя заповед да го задържат веднага.
Госпожа Дьо Ламбал обръщаше глава с невъзмутимостта на самата невинност, в която нямаше нито любопитство, нито боязън.
— Момент — каза кралят, — момент. Винаги можем да обесим вестникаря. Говорихте за една жена, принцесо, която спряла кралицата на прага на салона. Кажете коя е!
— Нейно величество изглежда, че я познава, сир. Ще кажа дори, тъй като не лъжа изобщо, че Нейно величество направо я познава. Знам го.
— Защото, виждате ли, братовчедке, трябва да разговарям с тази жена, налага се. Там е цялата истина, само там е ключът на загадката.
— Такова е и моето мнение — каза господин Дьо Кросън, към когото кралят се беше извърнал.
— Сплетни… — промърмори граф Дьо Прованс. „Ето една жена — рече си той, — която ми се струва, че ще допринесе за разрешаването на въпроса.“ — Братовчедке — добави после високо, — кралицата довери ли ви, че познава тази жена?
— Нейно величество не ми е доверила, монсеньор. Тя ми разказа.
— Да, да, извинете.
— Брат ми иска да каже — намеси се кралят, — че ако кралицата познава тази жена, вие сигурно знаете и нейното име.
— Това е госпожа Дьо ла Мот Валоа.
— Тази интригантка! — извика с досада кралят.
— Просякиня! — каза графът. — По дяволите! Трудно ще бъде да я разпитаме, тя е хитра.
— И ние ще бъдем хитри — каза господин Дьо Кросън. — Впрочем няма нужда от хитрост след казаното от госпожа Дьо Ламбал. При първата дума на краля…
— Не — прекъсна го потиснат Луи XVI, — лошото обкръжение около кралицата ме отегчава. Кралицата е толкова добра, че при нея се мъкнат всякакви подозрителни хора измежду най-незначителните благородници в кралството.
— Госпожа Дьо ла Мот е действително от рода Валоа — обади се госпожа Дьо Ламбал.
— Каквато и да е тя, братовчедке, не искам кракът й да стъпва тук.
— И все пак ще я видите! — извика пребледняла от гняв кралицата, като отвори вратата на кабинета.
Красива в благородството и възмущението си, Мария-Антоанета се появи пред слисания поглед на граф Дьо Прованс, който стоеше зад крилото на вратата и непохватно я поздрави.
— Да, сир — продължи кралицата, — не става въпрос само да кажете: искам или не искам да я видя. Това същество е свидетел на сплетните на моите обвинители…
Тя изгледа девера си.
— И на коварството на моите съдници…
Тя се обърна към краля и господин Дьо Кросън.
— …чиято собствена съвест, дори и извратена, ще отправи зов към истината. Аз, обвинената, искам тази жена да бъде чута и тя ще бъде чута.
— Госпожо — побърза да каже кралят, — разбирате добре, че няма да изпратим да търсят госпожа Дьо ла Мот, за да й окажем честта тъкмо тя да дава показания за или против вас. Не поставям на едни и същи везни вашата чест и откровеността на тази жена.