Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Госпожи, граф Д’Артоа твърди — каза тя, — че ме е видял в Операта.
— О! — прошепна Андре.
— Няма какво да отлагаме — продължи кралицата. — Представете доказателства.
— Ето — каза принцът. — Бях с маршал Дьо Ришельо, с господин Дьо Калон, с… Честна дума! Имаше и други. В един момент вашата маска падна.
— Моята маска!
— Канех се да ви кажа: „Много безразсъдно е от ваша страна, сестро“, но вие вече бяхте изчезнали, опряла се на ръката на един кавалер.
— И кога бе всичко това? — попита кралицата.
— В събота, преди да замина на лов. На сутринта, когато тръгвах, вие още спяхте, иначе щях да ви кажа това, което току-що казах.
— Боже мой, Боже мой! В колко часа ме видяхте?
— Може би беше между два и три часа.
— Положително един от нас е луд.
— Повтарям, че аз… може да съм се излъгал… обаче…
— Обаче…
— Не се безпокойте… нищо не са узнали… За миг помислих, че сте с краля, но лицето, което беше с вас, говореше немски, а кралят знае само английски.
— Германец, един германец. О, аз имам доказателство, братко! В събота в единадесет часа вече си бях легнала.
Графът кимна почтително и се усмихна недоверчиво. Кралицата позвъни.
— Госпожа Дьо Мизери ще ви го потвърди — каза тя.
Графът се разсмя.
— Защо не повикате и Лоран, портиера на Резервоарите? Той също може да бъде свидетел.
— О! — възкликна гневно кралицата. — Да не ми вярват, на мен!
— Щях да ви повярвам, ако по-малко се гневяхте. Но как? Ако аз ви кажа „да“, другите след мен ще кажат „не“.
— Другите? Кои други?
— Ей Богу, тези, които са ви видели като мен.
— Ето нещо любопитно! И така… Има хора, които са ме видели. Е, добре. Посочете ми ги.
— Веднага… Филип дьо Таверне тук ли е?
— Брат ми! — каза Андре.
— Той беше там, госпожице — отговори принцът. — Искате ли да го разпитаме, сестро?
— На всяка цена.
— Боже мой! — прошепна Андре.
— Какво? — попита кралицата.
— Брат ми, извикан като свидетел!
— Да, настоявам.
Кралицата позвъни. Веднага дотичаха няколко лакеи и после отидоха да търсят Филип чак при баща му, но той току-що бе напуснал след описаната по-горе сцена. Филип, победител в дуела с Шарни; Филип, който току-що бе направил услуга на кралицата, весело крачеше към двореца Версай. Откриха го по пътя и му съобщиха заповедта на кралицата. Той дойде много бързо. Мария-Антоанета се спусна насреща му, застана срещу него и попита:
— Да видим, господине, способен ли сте да кажете истината — каза тя.
— Да, госпожо, неспособен съм да лъжа — отвърна той.
— Тогава кажете, кажете откровено, дали… дали преди осем дни сте ме видели на публично място?
— Да, госпожо — отговори Филип.
Сърцата на всички присъстващи биеха силно, дори можеха да се чуят.
— Къде сте ме видели? — попита с ужасен глас кралицата.
Филип замълча.
— Не скривайте нищо, господине. Брат ми казва, че ме е видял на бала в Операта. А вие къде сте ме видели?
— Като монсеньор граф Д’Артоа, на бала в Операта, госпожо.
Сразена, кралицата се сгромоляса на дивана. После тя скочи с бързината на ранена пантера.
— Не е възможно — каза, — тъй като аз не бях там. Внимавайте, господин Дьо Таверне, забелязвам, че се държите като пуритан, това с господин Дьо Лафайет в Америка е било добре, но във Версай, ние сме французи, учтиви и естествени.
— Ваше величество е несправедлива към господин Дьо Таверне — каза пребледняла от гняв Андре. — Ако той твърди, че е видял, значи е видял.
— И вие също — отвърна Мария-Антоанета, — вие също! Липсва само, че сте ме видели и вие. За Бога! Ако имам приятели, които ме защитават, имам и неприятели, които ме погубват. Един свидетел не е още доказателство, господа.
— Сега си спомням — каза граф Д’Артоа, — че когато ви видях и когато забелязах, че синьото домино не е кралят, аз помислих, че е племенникът на господин Дьо Сюфрен. Как се казва този любезен офицер, който се прояви така добре? Вие тъй мило го приехте предишния ден, та сметнах, че е под ваше покровителство.
Кралицата се изчерви. Андре стана мъртвобледа. И двете се погледнаха с неприятно чувство. Филип страшно пребледня.
— Господин Дьо Шарни? — прошепна той.
— Шарни, да, точно така — продължи граф Д’Артоа. — Не е ли истина, господин Филип, че външността на синьото домино имаше нещо общо с външността на господин Дьо Шарни?
— Не съм забелязал, монсеньор — силно развълнуван каза Филип.
— Но — продължи граф Д’Артоа — много бързо забелязах, че съм сгрешил, защото господин Дьо Шарни се появи пред мен. Той беше там, близо до господин Дьо Ришельо, срещу вас, мила сестро, точно когато ви бе паднала маската.