Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Така, че ви представи по-бяла от хермелинова кожа и по-непорочна от Венера и Афродита. Има и друго име с това окончание. Учените биха могли да ви го кажат. Например брат ми Дьо Прованс.
— Наистина ли той ви е разказал за приключението?
— Сестро, не изтезавайте един рицар, който е дошъл да остави на ваше разположение своето копие и своята подкрепа. За щастие нямате нужда от никого. А, скъпа сестро, вие имате голямо щастие.
— Вие наричате това голямо щастие? Чувате ли, Андре!
Жана се разсмя. Графът я гледаше непрекъснато и тя се окуражи.
— Щастие е — повтори граф Д’Артоа, — защото, накратко казано, моя скъпа сестро, можеше, първо, госпожа Дьо Ламбал да не е била с вас.
— Щях ли да отида сама?
— Второ, госпожа Дьо ла Мот да не ви е срещнала там, за да ви задържи да не влезете.
— А, вие вече знаете, че графинята е била там?
— Сестро, когато граф Дьо Прованс разказва, той представя всичко. Можеше най-сетне госпожа Дьо ла Мот да не се е намирала във Версай, готова със своите показания. Сигурно ще ми кажете, че целомъдрието и невинността са като теменужката, която няма нужда да я видят, за да я разпознаят, но от теменужката, като я видят, правят букет и я хвърлят, когато са й отнели аромата. Ето моето заключение.
— Хубаво е.
— Извличам го, откъдето намеря, и пак ви казвам, че сте имали късмет.
— Трудно за вярване.
— И така! Несправедливо обвинявате съдбата — каза графът, като се завъртя, преди да седне до кралицата на дивана. — Накратко, след прочутото бягство с кабриолета…
— Едно — каза кралицата, като броеше на пръсти.
— Спасена от кофата…
— Добре, броя го — две. После?
— Спасена в случката на бала — прошепна й той на ухото.
— Кой бал?
— Балът в Операта.
— Моля?
— Казах балът в Операта, сестро.
— Не ви разбирам.
Той се разсмя.
— Ама че съм глупак да ви говоря за една тайна.
— Тайна! Наистина, братко, очевидно говорите за бала в Операта, толкова съм озадачена.
Думите „бал“, „опера“ достигнаха до ушите на Жана и тя удвои вниманието си.
— Нито дума! — каза принцът.
— А не, ни най-малко, ни най-малко. Да се обясним — възрази бързо кралицата. — Вие говорихте за скандал в Операта, какво значи това?
— Моля за вашата милост, сестро…
— Настоявам, графе, искам да знам.
— А аз настоявам да не говоря.
— Искате ли да постъпите неучтиво спрямо мен?
— Ни най-малко. Аз казах достатъчно, за да разберете, предполагам.
— Вие абсолютно нищо не казахте.
— О, сестричке, озадачавате ме… нека бъдем откровени… Искате ли да говоря?
— Веднага.
— Не тук, другаде — отвърна той и погледна Жана и Андре.
— Тук. Никога хората не са прекалено много, когато става дума за обяснение.
— Внимавайте, сестро!
— Да започнем.
— Не бяхте ли на последния бал в Операта?
— Аз! — извика кралицата. — Аз, на бала в Операта?
— Тихо, моля ви!
— А, не, нека се чуе, братко… Аз, казвате, съм била на бала в Операта?
— Да, наистина били сте там.
— Може би сте ме видели? — добави тя с насмешка, но все още шегувайки се.
— Видях ви.
— Това вече е прекалено.
— И аз си казах така.
— Защо не казахте, че сте говорили с мен? Щеше да бъде по-забавно.
— Наистина! Щях да ви заговоря, когато тълпа от маски ни раздели.
— Вие сте луд!
— Бях сигурен, че ще ми кажете така. Би трябвало да не се подлагам на това, ето грешката ми.
Изведнъж кралицата стана и направи няколко припрени крачки из стаята.
Графът я изгледа учудено. Андре изтръпна от страх и безпокойство. Жана бе забила нокти в дланите си, за да запази хладнокръвие. Кралицата се спря.
— Приятелю — каза тя на младия принц. — Да престанем да се шегуваме. Имам толкова лош характер, че както виждате, вече губя търпение. Признайте веднага, че искахте да ме засегнете и да се позабавлявате за моя сметка.
— Ако искате, ще се съглася, сестро.
— Бъдете сериозен, Шарл.
— Ще бъда сериозен.
— Моля, кажете за тази история, не я ли съчинихте вие?
Той намигна на дамите и добави:
— Да, аз я съчиних, моля да ме извините.
— Не ме разбрахте, братко — повтори разпалено кралицата. — Вземате ли обратно пред тези дами думите си? Да или не? Не лъжете, не ме щадете.
Андре и Жана изчезнаха зад покритата с гоблени стена. Когато те вече не бяха в стаята, принцът каза тихо:
— Е, добре, сестро, казах истината, да бяхте ме предупредили по-рано.
— Видели ли сте ме на бала в Операта?
— Както ви виждам сега, а вие също ме видяхте.
Кралицата изкрещя, после повика да дойдат Жана и Андре, изтича да ги потърси от другата страна, хвана ги за ръка и ги доведе.