Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Този разговор започна да ми става досаден. Условията ми са много прости. Кажи на Ктучик, че врагът на Торак е в ръцете ми и ще го задържа, освен ако…
— Освен ако какво, ваше величество?
— Ако Ктучик се изкаже в моя полза пред Торак, можем да постигнем някакво споразумение.
— Какво споразумение?
— Ще дам момчето на Торак като сватбен подарък.
Кролимът примигна.
— Ако Торак се омъжи за мен и ме дари с безсмъртие, аз ще му предам Белгарион.
— Цял свят знае, че Богът-Дракон на ангараките спи непробуден сън — възрази кролимът.
— Ала сънят му няма да трае вечно — решително възрази Салмисра. — Жреците на ангараките и вълшебниците на Алорния, изглежда, винаги забравят, че вечната Салмисра. може да чете поличбите на небето не по-зле от тях. Скоро ще настъпи денят когато Торак ще се събуди. Кажи на Ктучик, че в мига, в който се омъжа за Торак, той ще държи в ръцете си Белгарион. До този ден момчето принадлежи на мен.
— Ще предам съобщението ви — заяви кролимът с официален, леден поклон.
— Тогава си тръгвай — изрече тя и го освободи с лек жест.
„Значи ето какъв бил планът — обади се гласът в ума на Гарион, когато кролимът си тръгна. — Трябваше да се досетя.“
Маас внезапно вдигна глава и разлюля огромния си врат. Очите му блестяха.
— Пази се! — изсъска той.
— От кролима ли? — изсмя се Салмисра. — Няма защо да се страхувам от него.
— Не от кролима — отвърна Маас. — От онзи. — Влечугото стрелна езика си към Гарион. — Умът му е буден.
— Това е невъзможно — възрази тя.
— Въпреки всичко умът му е буден. Смятам, че това е свързано с металния предмет на врата му.
— Тогава го махни — обърна се тя към змията.
Маас наведе туловището си към пода, заобиколи дивана и се приближи към Гарион.
„Остани неподвижен — прошепна му вътрешният глас. — Не се опитвай да се бориш!“
Вцепенен, Гарион наблюдаваше как сплеснатата глава на Маас надвисва над него. Люспестата качулка се разтвори над очите на змията. Нервният й език изхвръкна напред. Носът й се приближи към сребърния амулет.
Но щом главата на влечугото влезе в съприкосновение с амулета, блесна светлосиня искра. Гарион почувства познатия порив, ала сега той беше изключително добре контролиран, съсредоточен в една-единствена точка. Маас се отдръпна, искрата отскочи и полетя със съскане из въздуха, така че между сребърния диск на амулета и носа на животното се образува пламтящ мост. Очите на змията започнаха да изсъхват, да се съсухрят, от ноздрите и зяпналата й уста заизлиза пара.
После искрата изчезна, а тялото на мъртвата змия се загърчи в страшни конвулсии на каменния под.
— Маас! — изкрещя Салмисра.
Евнусите побягнаха.
— Кралице моя! — издърдори един слуга, появил се внезапно до вратата. — Идва краят на света!
— Какво? — Салмисра откъсна поглед от конвулсиите на влечугото.
— Слънцето изчезна! На пладне стана тъмно като в полунощ! Градът полудя от ужас!
ГЛАВА 29
В суматохата след това съобщение Гарион остана безшумно приседнал на възглавничките край трона на Салмисра. Ала тихият глас в ума му бързо приказваше:
„Стой напълно неподвижен. Не казвай нищо и не прави нищо!“
— Незабавно доведете астрономите ми! — заповяда Салмисра. — Искам да зная защо не ме предупредиха за това затъмнение.
— Не е затъмнение, кралице — изпищя плешивият придворен, проснал се по очи на пода до все още гърчещ се Маас. — Тъмнината падна като огромна завеса. Приличаше на подвижна стена — нямаше вятър, нито дъжд, нито гръмотевици. Погълна слънцето, без да издаде никакъв звук. — Мъжът започна задавено да хълца. — Никога вече няма да видим слънцето…
— Я млъкни, идиот такъв! — ядосано го прекъсна Салмисра. — Стани! Сади, махни този бръщолевещ глупак оттук, отиди и погледни небето. После ела. Трябва да зная какво става навън.
Сади разтърси тялото си като куче, което излиза от вода, откъсна погледа си от мъртвешката замръзнала усмивка върху муцуната на Маас, сграбчи циврещия придворен, изправи го и го избута от стаята.
Тогава Салмисра се обърна към Гарион.
— Как го направи? — попита тя и посочи туловището на Маас.
— Не зная — отговори той. Умът му все още тънеше в мъгла. Само малкото кътче, където живееше гласът, беше нащрек.
— Свали амулета — заповяда кралицата. Гарион послушно посегна към медальона. Ала изведнъж ръцете му се вцепениха. Не можеше да ги помръдне. После юмруците му сами паднаха надолу.
— Не мога — прошепна той.
— Махни украшението от шията му! — заповяда Салмисра на един от евнусите. Мъжът хвърли поглед към мъртвата змия, после се взря в Гарион и изведнъж заклати глава и уплашено заотстъпва.