Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Следа от досада потрепна в очите на кралицата. Тя се обърна и изгледа студено младия мъж.
— Вече не ме засяга какво ти допада и какво не, Есия.
— Какво? — Есия я изгледа невярващо. — Я повтори!
— Не, Есия — каза тя.
— Ще те накажа — заплаши я той.
— Не — възрази Салмисра. — Няма да го направиш. Такива неща вече не ме развличат, цялото ти цупене и внезапните ти раздразнения започнаха да стават отегчителни. Махай се.
— Да се махам ли? — Есия се ококори невярващо.
— Уволнен си, Есия.
— Уволнен? Но ти не можеш да живееш без мене. Сама каза така.
— Понякога приказваме неща, в които всъщност не вярваме.
Надменността изчезна от лицето на младия мъж, той мъчително преглътна, разтрепери се и изхленчи:
— Кога искаш да се върна?
— Не искам да се връщаш.
— Никога ли? — изстена мъжът.
— Никога — отговори кралицата. — Върви си и престани с тези сцени.
— Какво ще стане с мен? — изкрещя Есия, после започна да ридае. Гримът около очите му потече на гротескни вадички по бузите му.
— Не бъди досаден, Есия — подхвана Салмисра. — Взимай си нещата и си тръгвай — веднага! Имам нов съпруг. — Тя отново се изкачи на платформата.
— Кралицата избра съпруг — монотонно изпя евнухът. — Ааа! — запригласяха останалите. — Да живее съпругът на вечната Салмисра, най-големият щастливец измежду мъжете.
Хълцащият млад мъж грабна една розова мантия и красиво украсена с дърворезба кутия за скъпоценности, после с несигурна стъпка слезе от платформата.
— Ти направи това — обвини той Гарион. — Ти си виновен за всичко! — Изведнъж мъжът измъкна малка кама от гънките на мантията. — Сега ще те науча! — изкрещя бившият съпруг на кралицата и вдигна камата, за да нанесе удар.
Този път в съзнанието на Гарион не се появи мисъл, не беше необходимо да съсредоточава волята си. Приливът на сила нахлу без предупреждение, блъсна Есия и го оттласна далеч назад. Младият мъж се завъртя и падна, а камата му с трясък се плъзна по пода.
Салмисра с блеснали очи посочи просналия се на пода Есия и щракна два пъти с пръсти. По-бързо от стрела, изхвърлена от тетивата на изопнат лък, една малка зелена змия се стрелна изпод дивана. Устата й беше отворена, а съскането й приличаше на ръмжене. Тя направи само едно движение — клъвна Есия по крака, и после бързо се плъзна встрани и го загледа с мъртви очи.
Есия се задъха и побеля от ужас. Опита да се изправи, ала изведнъж краката и ръцете му се разпериха и той се строполи на пода. Нададе сподавен вик, след това започнаха конвулсиите. Краката му яростно заудряха пода, ръцете му диво бъхтеха камъните. Очите му се опулиха, вгледани безизразно напред, зелена пяна изригна като вулкан от устата му. Тялото му се изви като дъга, всеки мускул под кожата се сгърчи и главата на нещастника започна да се блъска в пода. Обхванато от мъчителни конвулсии, цялото му тяло се отблъсна от плочите и отскочи нагоре. Когато отново падна, клетникът вече беше умрял.
Салмисра го наблюдаваше как издъхва, светлите й очи бяха напълно безизразни. В тях не се четеше никакво любопитство, нямаше и следа от гняв или съжаление.
— Справедливостта възтържествува — обяви евнухът.
— Кралицата на хората-змии бързо въдворява справедливост в земята си — отговориха в хор останалите.
ГЛАВА 28
Накараха го да изпие разни други неща — някои горчиви, някои отвратително сладки — и умът му потъваше във все по-дълбок кладенец след всяка чаша, която издигаше до устните си. Очите започнаха да го мамят. Струваше му се като че ли целият свят е потънал и всичко около него се случва под вода. Стените започнаха да се люшкат, фигурите на коленичилите евнуси плаваха насам-натам, извивайки се като морски водорасли в безкрайната игра на приливите, отливите и морските течения. Лампите блещукаха като скъпоценни камъни, изхвърляйки снопове равно падащи, пъстроцветни светлини. Гарион се отпусна, изцяло упоен, върху платформата до дивана на Салмисра. Очите го боляха от светлината, в главата му нямаше мисъл. Чувството му за време беше изчезнало; не изпитваше никакви желания, нямаше воля. За миг смътно си спомни приятелите си, ала усещането, че никога вече няма да ги види, донесе в съзнанието му само кратко, изчезващо още в мига на зараждането си съжаление — временна тъга, която беше твърде приятна. Той дори пророни кристално чиста сълза за сполетялата го загуба, ала солената капка падна на китката му и заблестя с такава неземна красота, че новият съпруг на кралицата забрави всичко, докато я наблюдаваше.
— Как успя да го направи? — Гласът на кралицата звучеше някъде зад него. Гласът й беше така красиво музикален, че звуците му проникнаха в самата душа на Гарион.