Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
На дивана седеше жена. Гарвановочерната й коса се спускаше на пищни къдри по гърба и раменете й. На главата й блестеше златна корона със сложна форма, върху която блещукаха множество скъпоценни камъни. Роклята й беше бяла, изработена от възможно най-прозрачната и ефирна копринена материя. Дрехата по никакъв начин не прикриваше голотата на тялото, а по-скоро служеше на жената като материал, върху който да окачи скъпоценните си камъни и различните други накити. Под копринената материя кожата й изглеждаше почти тебеширенобяла. Лицето й беше извънредно красиво. Очите й бяха светли, почти безцветни. Огромно огледало в златна рамка беше поставено на пиедестал от едната страна на дивана; жената седеше отпуснато, възхищавайки се от образа си, отразен в огледалото.
Две дузини евнуси с обръснати глави и в пурпурни мантии бяха коленичили, скупчени във внушителна група около платформата. Те се взираха в жената и статуята зад нея с обожание, сякаш отправяха молитви към тях.
Сред възглавничките, в единия край на дивана, се беше излегнал разглезен на вид млад мъж, чиято глава не беше обръсната. Косата му беше накъдрена на букли, бузите му бяха намазани с руж, а очите му едва се виждаха под фантастичната украса на тежкия грим. Мъжът носеше съвсем тясно парче плат, обвито около слабините; лицето му беше нацупено и отегчено. Без да спира да наблюдава образа си в огледалото, жената разсеяно прокара пръсти през буклите му.
— Кралицата има посетители — монотонно обяви един от коленичилите евнуси.
— Ааа! — повториха останалите в същия монотонен ритъм. — Посетители.
— Здравей, вечна Салмисра! — изрече евнухът Сади и се просна пред платформата, където седеше светлооката жена.
— Какво има, Сади? — попита тя. Гласът й беше звучен, но имаше странен, мрачен тембър.
— Момчето, кралице — обяви Сади, все още притискайки лице към пода.
— Падни на колене пред кралицата-змия — изсъска влечугото в ухото на Гарион. Туловището му стисна тялото на младежа и той се отпусна на колене, смазан от жестоката люспеста хватка.
— Ела тук, Маас — обърна се Салмисра към змията.
— Кралицата призовава любимата си змия — припяха евнусите. — Ааа!
Влечугото се разви и освободи Гарион, с вълнообразни движения пропълзя към подножието на дивана, после се издигна наполовина от височината си към полулегналата жена и се отпусна върху тялото й — дебелото люспесто туловище се изопна в цялата си дължина и започна да се огъва, плътно прилепвайки към формите на жената. Притъпената глава на влечугото достигна лицето на кралицата и тя нежно я целуна. Дългият раздвоен език потрепна над лицето на Салмисра, после Маас започна да съска в ухото й. Жената остана легнала в прегръдката на змията, слушайки съскането й; безцветните й очи не се откъсваха от Гарион, вперили се в него през премрежените тежки клепачи.
Накрая кралицата се изправи, отмести змията и застана пред Гарион.
— Добре дошъл в земята на хората-змии, Белгарион — изрече тя с мъркащия си глас.
Името, което беше чувал единствено от леля Поул, предизвика истинско разтърсване в цялото същество на Гарион; той се опита да освободи разума си от мъглата, която го обгръщаше.
„Още не“ — предупреди го сухият глас, скрит в ума му. Салмисра слезе от платформата. Тялото й се движеше с гъвкавост и грация под прозрачната рокля. Тя хвана ръката на Гарион и леко го изправи до себе си, след това с бавни движения докосна лицето му. Стори му се, че ръката й е много студена.
— Хубав млад мъж… — прошепна тя като че ли на себе си. — Толкова млад. Толкова топъл. — Видът й по някакъв начин внушаваше представата за ненаситен глад.
Изведнъж странно объркване завладя ума на Гарион. Горчивото питие, което му беше дал Сади, все още притискаше съзнанието му. Ала под тежестта му момъкът се чувстваше едновременно и уплашен, и някак странно привлечен от кралицата. Тебеширенобялата кожа и мъртвите й очи бяха отблъскващи, ала все пак от нея се излъчваше упойващо привличане, сладко обещание за неописуеми наслади. Несъзнателно той отстъпи крачка назад.
— Не се плаши, мой Белгарион — замърка тя. — Няма да те нараня — освен ако ти самият не пожелаеш да го сторя. Задълженията ти тук ще бъдат много приятни, а аз мога да те науча на такива неща, за които Поулгара не е и сънувала.
— Махни се от него, Салмисра — раздразнено заповяда младият мъж от платформата. — Знаеш, че хич не ми допада, когато обръщаш внимание на други.