Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Статуята се раздвижи. Звукът, който издаде, приличаше на страхотно, оглушително високо скърцане. Монолитната скала, от която беше издялана огромната фигура, се наведе, огъна се и статуята направи две крачки напред.
— Защо… ме… повика? — прогърмя тътнещ, величествен глас през скованите каменни устни.
— Защити своята жрица, велики Иса — изкрещя Салмисра, после се обърна и измери леля Поул с триумфиращ поглед. — Тази зла вещица нахлу в твоите владения, за да ме убие. Нейната злокобна сила е толкова могъща, че никой не може да й се противопостави. Аз съм твоята бъдеща невяста и се надявам на твоята закрила, Иса.
— Кой дръзва да оскверни моя храм? — попита статуята с гръмотевичен рев. — Кой е посмял да вдигне ръката си срещу моята избраница и любима? — Смарагдовите очи на бога блестяха от ужасен гняв.
Леля Поул стоеше в центъра на залата, изправена срещу огромната, надвиснала застрашително над нея каменна грамада. Лицето й не изразяваше страх.
— Отиваш твърде далеч, Салмисра — изрече вълшебницата. — Това е забранено.
Кралицата на змиите презрително се изсмя.
— Забранено ли? Какво ме засяга твоята забрана? Сега бягай или посрещни гнева на Иса. Бий се, ако смееш, с един бог!
— Ако се наложи, ще го сторя — заяви леля Поул. После изправи рамене и произнесе една-единствена дума. Ревът, който предизвика тя в ума на Гарион, беше всепоглъщащ. А после вълшебницата внезапно започна да се уголемява. Стъпка по стъпка тя се извисяваше нагоре, растеше като дърво, разширяваше се, превръщаше се в исполин пред изумените очи на Гарион — и след миг се изправи лице срещу лице с каменния бог.
— Поулгара? — объркано прозвуча гласът на бога. — Защо направи това?
— Идвам, за да изпълня Пророчеството, велики Иса. — отвърна тя. — Твоята жрица предаде теб и твоите братя.
— Това не може да е истина — заяви Иса. — Тя е моята избраница. Тя е моята любима.
— Лицето е същото — каза леля Поул, — ала това не е онази Салмисра, която беше любимата на Иса. Стотици Салмисри са ти служили в този храм, откакто твоята любима умря.
— Умряла? — недоверчиво повтори богът.
— Тя лъже! — изпищя Салмисра. — Аз съм твоята любима, господарю! Не позволявай на лъжите й да те отблъснат от мен. Убий я.
— Наближава денят, когато Пророчеството ще се сбъдне — заговори леля Поул. — Момчето в нозете на Салмисра е неговият плод. То трябва да се върне при мене, в противен случай предсказаното в Пророчеството няма да се осъществи.
— Толкова ли скоро дойде денят на Пророчеството? — попита богът.
— Не е скоро, велики Иса — отвърна леля Поул. — Късно е. Твоят сън продължи няколко хилядолетия.
— Лъжи! Всичко това са лъжи! — отчаяно изкрещя Салмисра, притиснала тялото си в глезена на огромния каменен бог.
— Трябва да изпитам истинността на онова, което каза Поулгара — бавно изрече богът. — Спах дълго и дълбоко и сега светът ме изненада с облика си.
— Унищожи я, Иса! — примоли се Салмисра. — Светотатствените й лъжи оскверняват святото ти присъствие.
— Ще открия каква е истината, Салмисра — изрече Иса. Гарион почувства кратко, могъщо докосване до съзнанието си. Нещо го беше досегнало — нещо така огромно, че въображението на момъка потрепера в потрес пред необозримостта на чуждото присъствие. След това търсенето продължи.
— Ааа! — долетя тежка въздишка от пода. Мъртвата змия Маас се раздвижи. — Ааа! Оставете ме да спя!
— Само след миг — каза Иса. — Как беше името ти?
— Наричах се Маас — отговори змията. — Бях съветник и другар на Вечната Салмисра. Върни ме във вечния сън, господарю. Не мога да изтърпя, ако ми се наложи да изживея втори живот.
— Кажи ми — това моята любима Салмисра ли е? — попита богът.
— Нейна наследничка — въздъхна Маас. — Твоята любима жрица умря преди хиляди години. Всяка следваща Салмисра е избирана заради приликата си с твоята любима.
— Аа! — възкликна Иса с болка в гръмотевичния си глас. — И каква беше целта на тази жена — защо е изтръгнала Белгарион от грижите на Поулгара?
— Искаше да се съюзи с Торак — отговори Маас. — Искаше да предаде Белгарион на Прокълнатия и в замяна да получи безсмъртието, което неговата прегръдка щеше да й дари.
— Неговата прегръдка ли? Моята жрица доброволно да се отдаде в порочните обятия на лудия ми брат?
— Щеше да го стори с голямо желание, господарю — отвърна Маас. — Природата й е такава, че търси прегръдката на всеки мъж, бог или звяр, който премине край нея.