Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Той притежава мощ — отвърна Маас. Змийският му глас изопна нервите на Гарион, накара ги да звънят като струни на лютня. — Силата му не е обработена, ала е много голяма. Пази се от него, любима Салмисра. Той може да унищожава дори случайно.
— Аз ще го контролирам — заяви тя.
— Може би — отвърна змията.
— За да направи вълшебство, е необходима воля — изтъкна Салмисра. — Но аз ще отнема волята му. Кръвта ти е студена, Маас, ти никога не си почувствал огъня, които изпълва вените, когато човек поеме орет или атал, или калдис. Страстите ти също са студени, затова не знаеш до каква степен тялото може да пороби волята. Аз ще приспя разума му и ще задуша волята му с любов.
— Любов ли, Салмисра? — попита змията и в съскането и се промъкнаха весели нотки.
— Тази дума е не по-малко подходяща от всяка друга — отговори тя. — Наречи го „апетит“, ако желаеш.
— Така вече мога да го разбера — съгласи се Маас. — Ала не го подценявай и същевременно недей да надценяваш собствената си мощ. Умът му не е обикновен. В него има нещо странно, в което аз не мога да проникна.
— Ще видим — измърмори кралицата, после извика: — Сади!
— Да, кралице моя?
— Вземи момчето. Нареди да го изкъпят и парфюмират. Мирише на кораби, катран и солена вода. Не харесвам такива алорнски миризми.
— Веднага, вечна Салмисра.
Заведоха Гарион на място, където имаше топла вода. Взеха му дрехите, натопиха го, после го натриха със сапун и отново го натопиха във водата. Намазаха кожата му с благовонни масла и завързаха тясно парче плат около кръста му. След това здраво притиснаха брадичката му и намазаха бузите му с руж. Едва тогава той осъзна, че човекът, който рисува лицето му, е всъщност жена. Бавно, почти без никакво любопитство, той обходи с поглед банята. С изключение на Сади всички останали вътре бяха жени. Струваше му се, че нещо би трябвало да го притесни — нещо свързано с това, че се показва гол в присъствие на представителки от другия пол — ала не можа да си спомни какво точно е то.
Когато жената престана да рисува лицето му, евнухът го хвана за ръка и отново го поведе през мрачните безкрайни коридори, докато пак стигнаха в залата, където Салмисра, полулегнала на дивана под статуята, се възхищаваше на образа си в огледалото.
— Така е много по-добре — измърмори тя и огледа Гарион от главата до петите; очевидно му беше дала много висока оценка. — Той е много по-мускулест, отколкото си мислех. Доведи го тук.
Сади отведе Гарион до дивана на кралицата и леко го притисна към възглавничките, където се беше излежавал Есия.
Салмисра протегна бавно ръката си и докосна лицето и гърдите му със студените върхове на пръстите си. Светлите й очи го изгаряха, устните й леко се разтвориха. Погледът на Гарион се спря върху бледата й ръка. По бялата кожа нямаше нито косъмче.
— Гладко — неопределено изрече младежът, съсредоточавайки вниманието си върху тази особеност.
— Разбира се, мой Белгарион — измърмори тя. — Змиите нямат косми, а пък аз съм тяхна кралица.
Бавно, съвсем объркан, той повдигна очи към бляскавите черни коси, които се спускаха над бялото й рамо.
— Само тук имам косми — прошепна тя и докосна къдриците с жест, в който прозираше чувствена суета.
— Как така? — попита той.
— Тайна — изсмя се кралицата. — Някой ден вероятно ще ти покажа. Би ли ти се харесало това?
— Вероятно да.
— Кажи ми, Белгарион — подхвана тя, — смяташ ли, че съм красива?
— Да, красива си.
— А на колко години би казал, че съм? — Тя разпери ръце така, че пред погледа му се разкри тялото й — ефирно и добре очертано под прозрачната коприна на роклята.
— Може би на тридесет — реши той, съвсем объркан.
— На тридесет?! — Гласът й прозвуча поразено. Тя бързо се обърна към огледалото и с внимателен поглед проследи всеки детайл от лицето си. — Ти си сляп, идиот такъв! — отсечено извика кралицата, все още изучавайки образа си в огледалото. — Това не е лице на тридесетгодишна жена. Двадесет и три, най-много двадесет и пет годишна.
— Както кажеш — съгласи се той.
— Двадесет и три — твърдо заяви тя. — Нито ден повече от двадесет и три.
— Разбира се — послушно изрече младежът.
— Би ли повярвал, че съм почти на шестдесет? — попита Салмисра. Очите й внезапно добиха твърдостта на кремък.
— Не — каза Гарион. — Не бих повярвал в това… в никакъв случай на шестдесет.
— Какво очарователно момче си ти, Белгарион — прошушна му тя и погледът й омекна. Пръстите й отново се върнаха на лицето му и започнаха да го милват. Бавно, едва-едва, върху бялата кожа на голото й рамо и на гърлото започнаха да се появяват особени цветни петна — бледозелени и пурпурни участъци с различни отсенки, които сякаш танцуваха и пулсираха; на моменти се виждаха съвсем ясно, после избледняваха. Устните й отново се отвориха, дишането й се учести. Оцветяването обхвана цялото й тяло под прозрачната дреха, багрите като че се гърчеха под кожата й.