Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Маас пропълзя по-близо, мъртвите му очи изведнъж се събудиха и в тях заблестя странно обожание. Ярките шарки на собствената му люспеста кожа имаха почти същите цветове, които бяха започнали да се появяват по тялото на кралицата. Влечугото обви раменете й и стана напълно невъзможно да се каже къде преминава границата между змията и жената.
Ако Гарион не се намираше в състояние, подобно на унес, щеше да се отдръпне от кралицата. Безцветните й очи и пъстрата кожа изглеждаха типични за влечуго, неприкритото изражение на похот разкриваше ужасна незадоволеност. И все пак от нея се излъчваше особена привлекателност. Съвсем безпомощен, младежът се почувства примамен от натрапчивата й чувственост.
— Ела по-близо, мой Белгарион — заповяда тихо тя. — Няма да те нараня. — Очите й блестяха, изпълнени с наслаждение от факта, че го притежава.
Застанал недалеч от платформата, евнухът Сади тихо се прокашля.
— Божествена кралице — обяви той, — пратеникът на Таур Ургас желае да разговаря с вас.
— Искаш да кажеш — човекът на Ктучик — заяви Салмисра. Лицето й изразяваше лека досада. След това, изглежда, й хрумна някаква друга мисъл и тя злобно се усмихна. Зелено-моравите петна по тялото й избледняха. — Доведи го — заповяда тя на Сади.
Сади се поклони и миг по-късно се върна, следван от мъж с обезобразено от белези лице. Мург.
— Нека поздравим с „добре дошъл“ пратеника на Таур Ургас — монотонно изпя евнухът.
— Добре дошъл — откликна хорът.
„Сега внимателно — изрече сухият глас в ума на Гарион. — Този е същият мург, когото видя на пристанището.“ Гарион огледа кролима по-внимателно и разбра, че онова, което му казва гласът, е вярно.
— Здравей, вечна Салмисра — поздрави кролимът в съответствие с приетия етикет, после се поклони първо пред кралицата, а след това — пред статуята, извисяваща се зад нея. — Таур Ургас, кралят на Ктхол Мургос, изпраща своите поздрави към духа на Иса и неговата доверена жрица.
— А няма ли поздрави от Ктучик, великия жрец на кролимите? — попита тя с блеснали очи.
— Естествено, че има — отвърна кролимът, — ала обикновено ти ги предавам в разговор на четири очи.
— Кой те изпраща тук — Таур Ургас или Ктучик? — пожела да узнае тя и се обърна, за да се огледа в огледалото.
— Можем ли да говорим насаме, ваше величество? — попита кролимът.
— Ние говорим насаме — възрази тя.
— Но… — Той се огледа, спирайки поглед върху коленичилите в стаята евнуси.
— Личните ми слуги — заяви Салмисра. — Кралицата на Нийса никога не остава сама. Трябваше да си научил това досега.
— Ами този? — Кролимът посочи Гарион.
— Той също е слуга… ала има малко по-особени задължения.
Кролимът сви рамене.
— Както желаеш. Поздравявам те от името на Ктучик, върховния жрец на кролимите и ученик на Торак.
— Доверената жрица на Иса поздравява Ктучик от Рак Ктхол — отговори с официален тон кралицата. — Какво иска върховният жрец на кролимите от мен?
— Момчето, ваше величество — направо й отговори кролимът.
— Кое момче?
— Момчето, което ти открадна от Поулгара и което сега седи в краката ти.
Салмисра презрително се засмя.
— Предай на Ктучик колко дълбоко съжалявам — отвърна тя, — ала това, което иска, е невъзможно.
— Не постъпваш мъдро, като отказваш да удовлетвориш желанията на Ктучик — предупреди я кролимът.
— Още по-малко мъдро е да заповядваш на Салмисра в собствения й дворец — напомни му кралицата. — Какво е готов да предложи Ктучик в замяна на момчето?
— Вечното си приятелство.
— Нима Кралицата на змиите изпитва нужда от приятели?
— Тогава злато — предложи кролимът. В гласа му се промъкна досада.
— Зная тайната на червеното злато на ангараките — възрази тя. — Не желая да му стана робиня, Задръж златото за себе си, кролиме.
— Мога ли да отбележа, че играта, с която сте се захванали, е извънредно опасна, ваше величество? — хладно отбеляза кролимът. — Вие вече превърнахте Поулгара в свой враг. Нима ще си позволите да предизвикате враждебността и на Ктучик?
— Не се боя от Поулгара — отговори Салмисра. — Нито от Ктучик.
— Храбростта на ваше величество е забележителна — сухо подхвърли той.