Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Прави каквото ти казвам! — рязко нареди кралицата. Някъде от вътрешността на палата долетя глух, ехтящ трясък. Разнесе се шум от нокти, които дращеха дървесина, след миг екна подобен на лавина гръм — някъде се свличаше стена. После отдалеч, от някой от тъмните коридори, долетя писък на агонизиращ човек.
Чуждото, уравновесено присъствие в ума на младежа за миг се съсредоточи навън, проучвайки обстановката.
„Най сетне!“ — изрече сухият глас с очевидно облекчение.
— Какво става? — избухна Салмисра.
„Ела с мен — прозвуча гласът в съзнанието на Гарион. — Имам нужда от помощта ти.“
Гарион се опита да се надигне, но не успя. „Не. Ето така.“ — Странно чувство за отделяне от останалия свят се породи в съзнанието на Гарион. Без да мисли, той съсредоточи волята си и наистина се откъсна от всичко наоколо — усещаше, че се изправя, ала странно защо тялото му не се движеше. Изведнъж престана да усеща плътта си сякаш нямаше нито ръце, нито крака — ала се преместваше напред. После видя себе си — собственото си тяло — глупаво отпуснато върху възглавничките в краката на Салмисра.
— Побързай! — каза гласът. Но вече не беше вътре в ума му, а звучеше някъде зад него. Гарион изведнъж долови неясните очертания на някакво същество — то нямаше определена форма, ала му беше добре познато.
Мъглата, която обгръщаше ума на Гарион, изчезна — той застана нащрек.
— Кой си ти? — попита младежът.
— Няма време да ти обяснявам. Бързо! Трябва да ги намерим преди Салмисра да е сторила нещо, с което може да ни спре.
— Кого да намерим?
— Поулгара и Барак.
— Леля Поул? Къде е тя?
— Ела — напрегнато прошепна гласът и Гарион и странното същество се понесоха към затворената врата. Преминаха през нея, като че бяха безплътна мъгла, и излязоха в коридора.
После полетяха, издигайки се към тавана; въздухът като че ли въобще не ги докосваше, нямаше дори най-малък полъх, никакъв признак на движение. Миг след това влязоха в огромната зала, където Айсус беше въвел Гарион. Спряха, увиснали на място във въздуха.
Леля Поул тъкмо влизаше в залата, обградена от огнен ореол. Край нея тромаво пристъпваше огромна рунтава мечка, която Гарион вече беше виждал. Чертите на Барак смътно личаха върху мечешката муцуна, ала в нея нямаше и следа от човешко присъствие. Очите на звяра пламтяха с дива ярост, устата му ужасно зееха.
Отчаяните пазачи се опитаха да отблъснат мечката с дълги пики, ала звярът помете оръжията им и ги нападна. Яката му прегръдка смаза мъжете, ноктите му, които бясно нанасяха удари, раздраха вътрешностите им. Пътят на леля Поул и мечката беше осеян с осакатени тела и потръпващи късове човешка плът.
Змиите, които лежаха по ъглите, сега се стрелкаха навсякъде по пода, ала когато се сблъскваха с бляскавата светлина, обгръщаща леля Поул, умираха точно както се беше случило с Маас.
Леля Поул изкъртваше с жест и поглед всички врати, които се изпречеха на пътя й. Дебела стена се изправи пред вълшебницата и тя я разпиля на дребен чакъл, като че бе изплетена от паяжина. Барак вилнееше в мрачната зала и с див рев разрушаваше всичко. Пищящ евнух направи отчаян опит да се покатери по една от колоните, но огромният звяр се вдигна на задните си крака, заби нокти в гърба на човека и го смъкна на пода. Писъците внезапно спряха, разхвърчаха се пръски мозък и кръв — масивната челюст на животното хлопна със страшен трясък и раздроби черепа на евнуха.
„Поулгара! — беззвучно извика странното нещо, носещо се край Гарион. — Насам!“
Леля Поул бързо се обърна.
„Следвайте ни! — прошепна неуловимото същество. — Побързайте!“
След това Гарион и необяснимото същество, което може би беше част от самия него, полетяха обратно по коридора към Салмисра и изпадналото в състояние на вцепенение тяло на Гарион, което бяха изоставили преди малко. Леля Поул и вилнеещият Барак бързаха след тях.
Гарион и странният му спътник отново преминаха през тежката затворена врата. Салмисра, чиято гола плът сега блестеше, обагрена по-скоро от ярост, отколкото от похот, се беше навела над безчувственото тяло на младежа с празен поглед.
— Отговори ми! — крещеше тя. — Отговори ми!
„Когато се върнем в тялото ти — промълви съществото, което нямаше форма, — ми позволи аз да се справя с всичко. Трябва да спечелим малко време.“
И след секунда те се върнаха. Гарион почувства как плътта му за миг потрепера — и отново можеше да вижда с очите си. Мъглата, която беше парализирала ума му, отново го сграбчи в мъртвата си хватка.