Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Каменното лице на Иса потрепера от отвращение.
— Винаги ли е било така? — попита той.
— Винаги, господарю — потвърди Маас. — Отварата, която поддържа както младостта й, така и приликата с твоята любима, възпламенява вените й от похот. Този порок ще продължава да я изгаря, докато умре. Позволи ми да си вървя, господарю. Боли!
— Заспи, Маас — позволи му Иса. Гласът му беше изпълнен със скръб. — Носи благодарностите ми със себе си при безмълвната смърт.
— Ааа! — въздъхна Маас и отново се отпусна на пода.
— Аз също отново ще заспя — каза Иса. — Не бива да оставам буден, защото присъствието ми тук може да събуди Торак. А тогава ще избухне война, която ще унищожи света. — И огромната статуя тръгна към мястото, където беше стояла хиляди години. Оглушителният трясък и стоновете на камъка отново изпълниха огромната стая. — Отнеси се с тази жена както ти решиш, Поулгара — изрече каменният бог. — Ала пощади живота й заради приликата с моята любима.
— Ще го сторя, велики Иса — каза леля Поул и се поклони.
— И предай поздравите ми на моя брат Алдур — бяха последните думи на величествения глас, който започна полека да заглъхва.
— Заспи, велики Иса — прошепна леля Поул. — Дано сънят излекува скръбта ти.
— Не! — изкрещя Салмисра, ала зеленият огън в очите на статуята вече бе угаснал; скъпоценният камък в короната й проблесна за последен път и потъмня.
— Време е, Салмисра — обяви огромната, страшна леля Поул.
— Не ме убивай, Поулгара — замоли се кралицата и падна на колене. — Моля те, не ме убивай.
— Няма да те убия, Салмисра — каза леля Поул. — Нали обещах на бог Иса, че ще пощадя живота ти.
— Ала аз не съм обещавал нищо — извика Барак от входа.
Гарион хвърли поглед към приятеля си исполин, който сега приличаше на джудженце, застанало до грандиозната леля Поул. Мечката беше изчезнала и на нейно място, с меч в ръка, стоеше грамадният черек.
— Не, Барак. Сега веднъж завинаги ще разреша затрудненията на Салмисра. — Леля Поул се обърна към кралицата, която се бе проснала на пода. — Ще те оставя да живееш, Салмисра. Ще бъдеш жива много дълго — може би цяла вечност.
Неочаквана, невъзможна надежда блесна в очите на Салмисра. Тя бавно се изправи и вдигна поглед към огромната фигура, извисяваща се над нея.
— Завинаги ли, Поулгара? — прошепна тя.
— Ала трябва да те променя — продължи леля Поул. — Отровата, която пиеше, за да изглеждаш млада и красива, сега бавно те убива. Дори сега следите й започват да се проявяват по лицето ти.
Ръцете на кралицата пробягаха по лицето й и тя бързо се обърна към огледалото.
— Ти се разлагаш, Салмисра — изрече леля Поул. — Скоро ще бъдеш грозна и стара. Похотта, която те изпълва, ще те изгори и ще умреш. Кръвта ти е прекалено топла, това е единствената ти беда.
— Ала как… — Салмисра се поколеба.
— Една малка промяна — увери я леля Поул. — Съвсем нищожна промяна и ти завинаги ще бъдеш жива. — Гарион почувства как силата на мощта й се съсредоточава. — Ще те направя вечна, Салмисра. — Вълшебницата вдигна ръка и изрече една-единствена дума. Страшната й сила накара Гарион да потрепери като лист, пометен от вятъра.
Отначало не се случи нищо. Салмисра стоеше неподвижно, бледата белота на тялото й проблясваше изпод прозрачната дреха. После странното обагряне на тялото й стана по-ясно изразено, бедрата й се притиснаха плътно едно до друго, лицето й започна да се променя, стана по-изострено, устните изчезнаха, устата се разтегна в постоянна, типична за влечуго усмивка.
Обзет от ужас, неспособен да откъсне очи от кралицата, Гарион гледаше. Роклята се свлече, защото раменете изчезнаха, а ръцете прилепнаха към тялото — то започна да се издължава, а краката, които до този момент бяха напълно сраснали, започнаха да се навиват на спирала. Лъскавата й коса изчезна, последните следи от човешки облик също, ала златната корона остана здраво прикрепена на главата й. Езикът й се стрелна напред и потрепера. Кралицата свлече навитото си на спирала туловище на пода. Люспестата качулка на врата й набъбна и кралицата погледна леля Поул с плоски, мъртви очи. Докато траеше промяната със Салмисра, леля Поул бе съумяла да се смали до нормалния си ръст.
— Възкачи се на трона си, Салмисра — нареди тя. Главата на кралицата остана неподвижна, ала навитото на спирала туловище се разви и изпълзя върху покрития с възглавнички диван. Звукът на люспи, които се триеха една о друга, беше сух, стържещ.
Леля Поул се обърна към евнуха Сади.
— Виж жрицата на Иса, кралицата на хората-змии. Нейните владения ще просъществуват до края на времето, защото тя е безсмъртна и ще царува в Нийса завинаги.