Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Какво? — измърмориха устните му, макар че той самият не беше изрекъл съзнателно тази дума.
— Казах — твое дело ли е това? — попита Салмисра.
— Кое да е мое дело? — Гласът, който се изплъзваше от устните на младежа, звучеше също като неговия, ала все пак се долавяше известна разлика.
— Всичко това — отговори тя. — Тъмнината. Нападението срещу моя дворец.
— Не. Как бих могъл да го сторя? Та аз съм още момче.
— Не ме лъжи, Белгарион — настоятелно изрече тя. — Зная кой си ти. Сигурно си се намесил. Дори самият Белгарат не може да изтрие слънцето от небето. Предупреждавам те, Белгарион, питието, което погълна днес, ще ти донесе смърт. Дори в този миг отровата във вените ти те убива.
— Защо постъпи така с мен?
— За да те задържа. Трябва да пиеш още — или ще умреш. Ще пиеш само онова, което аз ти давам, при това трябва да го поглъщаш всеки ден от живота си. Ти си мой, Белгарион! Мой!
Отчайващи писъци долетяха откъм коридора. Кралицата на змиите вдигна поглед, наведе се по странен начин, сякаш извършваше някаква церемония, и започна да извива ръцете си във въздуха, описвайки цяла поредица от сложни жестове. После устните й започнаха да произнасят някакво заклинание на език, който Гарион никога не беше чувал реч, изпълнена с гърлено съскане и странен ритъм.
Тежката врата избухна и се разби на мънички трески и на прага застана леля Поул. Белият кичур в косите й блестеше, очите й бяха страховити. Огромната мечка до нея изрева, от зъбите й покапа кръв, парчета кърваво месо висяха от ноктите й.
— Аз те предупредих, Салмисра — изрече леля Поул със страшен глас.
— Не пристъпвай нито крачка напред, Поулгара — заповяда кралицата, без да се обръща. Пръстите й продължиха да извършват криволичещите движения във въздуха. — Момчето умира — заяви тя. — Нищо не може да го спаси, ако ме нападнеш.
Леля Поул спря и попита:
— Какво си направила? — попита тя.
— Погледни го — подхвана Салмисра. — Той пи атал и калдис. Даже в този миг огънят им бушува във вените му. Скоро ще има нужда от още. — Ръцете на кралицата продължаваха да се движат във въздуха, лицето й беше напрегнато. Устните й отново започнаха да потрепват, издавайки гърлено съскане.
„Вярно ли е?“ — прозвуча гласът на леля Поул в ума на Гарион.
„Изглежда, че е вярно — отвърна сухият глас. — Накараха го да пие разни неща и сега той е твърде различен отпреди“.
Очите на леля Поул се разшириха.
„Кой си ти?“
„Аз винаги съм бил тук, Поулгара. Не знаеше ли?“
„Гарион знае ли?“
„Знае, че съм тук. Ала не му е известно какво е значението на моето присъствие.“
„Можем да поговорим по-късно за това — реши тя. — Наблюдавай внимателно. Това е задачата ти. — Объркан поток от образи нахлу в съзнанието на Гарион. — Разбираш ли?“
„Да. Ще му покажа как.“
„Не можеш ли да го направиш ти самият?“
„Не, Поулгара — отвърна сухият глас. — Силата е негова, не моя. Не се тревожи. Ние с него се разбираме.“
Докато двата гласа си говореха в ума му, Гарион се почувства странно самотен.
„Гарион — тихо заговори сухият глас. — Искам да мислиш за своята кръв.“
„За моята кръв ли?“
„Ще я променим за миг.“
„Защо?“
„За да изгорим отровата, която ти дадоха. Сега съсредоточи мисълта си върху своята кръв.“
Гарион го направи.
„Искаш кръвта ти да стане такава. — Картина в жълто нахлу в ума на Гарион. — Разбираш ли?“
„Да.“
„Тогава направи го. Сега.“
Гарион докосна гърдите си и пожела кръвта му да се промени. Изведнъж се почувства така, сякаш някой го беше запалил. Сърцето му започна да бие лудо, тежка пот изби по цялото му тяло.
„Още един миг“ — изрече гласът.
Гарион умираше. Променената кръв изпепели вените му, тялото му започна неистово да трепери. Сърцето му се блъскаше в гърдите като тежък ковашки чук. Очите му помътняха, тялото му политна напред.
„Сега! — рязко нареди гласът. — Промени кръвта си пак.“ След това всичко свърши. Сърцето на Гарион прескочи няколко удара, забави учестения си ход и възобнови нормалния си ритъм. Беше изтощен, ала мъглата, която бе обгърнала ума му, я нямаше.
„Готово, Поулгара — каза другият Гарион. — Сега можеш да направиш онова, което е необходимо.“
През цялото време леля Поул бе наблюдавала всичко загрижено, ала сега лицето й стана ужасно строго. Тя прекоси залата и се приближи към платформата.
— Салмисра — изрече вълшебницата. — Обърни се и ме погледни.
Кралицата беше вдигнала ръце над главата си, съскащите думи продължаваха да се изсипват от устните й, докато накрая прераснаха в дрезгав крясък.
Високо над тях, в сенките близо до тавана, очите на огромната статуя се отвориха и заблестяха с наситено зелен, смарагдов огън. Един искрящ скъпоценен камък в короната на Салмисра започна да пламти със същия блясък.