Любов по време на холера

Това беше по времето, когато почина майка му и Флорентино Ариса остана сам в къщата. Тя беше подходящо място за неговия начин да обича, защото улицата беше закътана, макар многото прозорци в името й35 да навеждаха на мисълта, че прекалено много очи следят иззад перденцата. Но всичко това бе направено, за да бъде щастлива Фермина Даса — единствено тя, — затова Флорентино Ариса предпочете да изпусне много възможности в най-хубавите си години, преди да опетни къщата с друга любов. За щастие всяко стъпало, което изкачваше в КРК, му даваше нови привилегии, и преди всичко секретни, като една от най-полезните за него беше разрешението да ползува канцеларията нощем, в неделя и в празнични дни. Веднъж, вече като първи заместник-председател, се любеше набързо с едно от момичетата от неделната служба — той седеше на стол зад писалището, а тя на коленете му, — когато вратата ненадейно се отвори. Чичо Леон XII надникна, сякаш беше сбъркал стаята, и спря, загледал над очилата ужасения племенник. „По дяволите“ — каза той без ни най-малко учудване. „Същински бащичко!“ И преди да затвори вратата, с поглед в празното, каза: „А вие, госпожице, продължавайте, не се притеснявайте. Кълна се в честта си, че не съм ви видял лицето.“

Повече не се отвори дума за това, по в кабинета на Флорентино Ариса следващата седмица не можеше да се работи. В понеделник нахълтаха електротехници, за да инсталират на тавана вентилатор с перки. Без предупреждение дойдоха ключари и с грохота на бойни действия сложиха на вратата една ключалка, та да се заключва отвътре. Дърводелци взеха мерки, без да казват за какво, тапицери донесоха кретонени мостри да видят дали подхождат на цвета на стените, а следващата седмица се наложи да напъхат пред прозореца, защото не минаваше през вратите, едно огромно брачно канапе на дионисиеви цветя. Работеха в най-немислими часове с подчертана наглост и на всички, които протестираха, отговаряха едно и също: „Заповед на главната дирекция.“ Флорентино Ариса така и не узна дали тази намеса беше любезност от страна на чичото, който дебнеше любовните му авантюри, или беше своеобразен негов начин да му покаже, че прекалява. Но не му хрумна истината, а именно, че чичо Леон XII го насърчаваше, защото и той бе дочул слуха, че племенникът му имал по-различни наклонности от повечето мъже, а това го измъчваше и му пречеше да го направи свой приемник.