Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Защо не му дадеш от онези дребни ябълки в паницата ей там? Прегледах ги, тези са натъртени — предложи тя.
Джондалар загреба с шепа от дребните и кръгли тръпчиви плодове и започна да ги дава на Рейсър един по един. След като го потупа приятелски още няколко пъти, мъжът отиде при Айла. Дружелюбно настроеният кон го последва.
— Джондалар, изкарай Рейсър навън! Може да стъпче нещо!
Той се обърна и се блъсна в младото животно.
— Хайде, стига толкова, Рейсър! — каза мъжът като го поведе към другата част на пещерата, където обикновено стояха младият жребец и неговата майка. Но когато го остави, кончето пак тръгна подир него. Отново го върна на мястото му, но пак не можа да го задържи там.
— Е, сега като е така приятелски настроен, как да го накарам да се спре?
Айла наблюдаваше забавната гледка с усмивка.
— Опитай като му налееш малко вода в купичката или му сипеш зърно в яслата.
Джондалар направи и двете и когато най-сетне кончето се заплесна, той се върна при Айла като внимателно поглеждаше назад, за да се убеди, че животното вече не върви по петите му.
— Ти с какво се занимаваш? — попита я той.
— Опитвам се да реша какво да взема със себе си и какво да оставя тук — обясни му тя. — Според теб какво би трябвало да дам на Тюли на церемонията по осиновяването? — Трябва да е нещо изключително хубаво.
Джондалар огледа купчините предмети, които Айла беше изработила, търсейки си занимание през самотните нощи и дългите студени зими, прекарани в пещерата. Още докато живееше с Клана, тя бе получила признание за умението си да прави висококачествени вещи, а по време на дългите години, прекарани в долината, беше имала твърде малко други занимания. Тя отделяше повече време и внимание на всеки проект за да направи изделието трайно. И резултатите бяха налице.
Той взе една купа от купчината съдове. Изделието беше измамно просто. Формата му бе почти съвършено кръгла и бе изработено от един единствен дървен къс. Купата беше толкова гладка, че при допир изглеждаше почти като жива. Беше му казвала как ги прави. В основата си процесът беше като останалите, които му бяха известни; разликата се състоеше в грижливата изработка и вниманието, което се отделяше на детайлите. В началото тя издълбаваше грубата форма с каменна тесла, сетне отстраняваше излишната маса с ръчен кремъчен нож. Със заоблен камък и пясък изглаждаше изделието отвън и отвътре, докато почти не можеше да се усети грапавинка и оформяше окончателния вид като го лъсваше с хвощ.
Нейните кошници, били те рехаво изплетени или водонепромокаеми, се отличаваха със същата простота и майсторска изработка. Нямаше нужда от бои и оцветители — структурният ефект се постигаше чрез смяна на начина на изплитане и чрез използване на естествените цветови разновидности на влакната. Подовите рогозки притежаваха същите характеристики. Рулата въже и изплетените от жили и лико канапи, независимо от размерите им, бяха гладки и еднакви, както и дългите каиши, изрязани спираловидно от единична кожа.
Животинските кожуси, които преработваше в лицева кожа, бяха меки и еластични, но най-силно впечатление му правеха кожите и със запазен косъм. Едно е да направиш кожата от елен еластична като я изстържеш и отвън, и отвътре, друго е, когато оставиш косъма — тогава нещавената кожа обикновено е по-твърда. Кожите на Айла бяха не само разкошни откъм окосмената си страна, но и меки като кадифе и еластични откъм лицевата си част.
— Какво ще дадеш на Нези? — попита той.
— Храна, като тези ябълки, заедно с контейнери за тях.
— Това е добра идея. А какво мислиш да дадеш на Тюли?
— Тя много се гордее с кожите на Диджи, затова не мисля да и давам кожи, а не искам и да е храна като на Нези. Подаръкът ми не бива да е твърде практичен. Тя е водачка. Би трябвало да е нещо специално за носене, да кажем кехлибар или раковини, но нямам нищо специално от този тип — каза Айла.
— Имаш.
— Мислех да и дам кехлибара, който намерих, но той ми е знак от моя тотем. Не мога да и го преотстъпя.
— Нямам предвид кехлибара. Тя сигурно си има много. Дай и кожа с косъм. Това беше първото нещо, което тя спомена.
— Но тя сигурно има много кожи.
— Не и такива красиви и специални като твоите, Айла. Само веднъж досега съм виждал нещо подобно. Уверен съм, че такива не е имала. Онази, която съм виждал, беше изработена от плоскогла… от жена от Клана.
До настъпването на вечерта Айла беше успяла да вземе няколко трудни решения. Натрупаните с годините изделия бяха разпределени в две купчини. По-голямата щеше да остане в пещерата и долината. Щеше да вземе със себе си само по-малката… и спомените си. Процесът на принудителен подбор беше мъчителен за нея и пресушаваше всичките и чувства. Настроението и се предаде и на Джондалар, който си даде сметка, че от много години насам не се беше замислял така често за дома, миналото и живота си. В съзнанието му непрестанно изплуваха болезнени спомени, които мислеше, че е забравил, или поне така му се искаше. Чудеше се защо се връща към тях именно сега.