Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Видя че Айла се появи, изкачвайки се по стръмната пътека, и се усмихна.
— Къде си ходила?
След още няколко нейни стъпки той получи безсловесен отговор на въпроса си. Носеше две тлъсти, почти бели яребици, държейки ги за пернатите крака.
— Стоях точно там, където си ти, когато ги видях в ливадата — каза тя, показвайки му улова си. — Реших, че би било добре да разнообразим храната си с прясно месо. Запалих огън в готварското си огнище долу на плажа. Ще ги оскубя и ще ги сготвя след като свършим със закуската. А, ето, намерих още един огнен камък.
— Има ли много от тях на плажа? — попита той.
— Май не са толкова много, колкото бяха по-рано. Този трябваше да го търся.
— По-късно ще сляза долу и ще потърся още.
Айла влезе вътре, за да довърши приготвянето на закуската. Тя се състоеше от зърно и боровинки, които беше намерила необрани по голите клони на храстите с окапали листа. Птиците не бяха оставили кой знае колко и тя трябваше да се въоръжи с търпение, за да събере няколко шепи, но беше доволна, че ги откри.
— Ето какво било! — възкликна Джондалар, довършвайки поредната си чаша чай. — Сложила си червени боровинки в чая! Джоджен, лайка и червени боровинки.
Тя се усмихна в знак на съгласие и той изпита задоволство от това, че е решил малката загадка. След закуска те и двамата слязоха на плажа и докато Айла подготвяше птиците за печене в каменната фурна, Джондалар започна да търси малки късове железен пирит по брега. По-късно тя се върна в пещерата, а той продължи търсенето. Намери и няколко парчета кремък с подходящи за обработка размери и ги отдели настрана. Още преди пладне успя да натрупа купчина огнени камъни и вече му беше омръзнало да се взира в каменистия бряг. Заобиколи издадената стена и като видя недалеч в долината кобилата и младия жребец, се запъти към тях.
Когато ги приближи, забеляза, че и двете животни гледат към степта. Горе, на билото имаше няколко коня, които също се взираха в тях. Рейсър направи няколко Крачки към табуна диви коне с извит врат и трептящи одри. Джондалар реагира, без да се замисли.
— Хайде! Махайте се оттук! — извика той като се затича към конете, размахвайки ръце.
Изненадани, конете отскочиха назад с цвилене и пръхтене и се отдалечиха препускайки. Последният — жребец с цвят на сено — се спусна към мъжа, после се изправи предупредително на задните си крака и се втурна в галоп след останалите.
Джондалар се обърна и се върна при Уини и Рейсър. И двете животни бяха неспокойни. Те също се бяха изплашили, а бяха доловили и паниката на табуна. Той потупа Уини и прегърна Рейсър през врата.
— Не бой се, моето момче — каза той на младия кон. — Не исках да изплаша теб. Просто не ми се щеше да те подмамят да идеш с тях, преди да сме имали възможност да се сприятелим. — Той гальовно почеса и помилва животното. — Представяш ли си какво да е яздиш жребец като онзи, светлия — размишляваше той на глас. — Трудно ще е, пък и няма да ми позволи да го почеша като теб, нали така? Какво би трябвало да сторя за теб, за да ми позволиш да те яхна и да поемем натам, накъдето искам аз? Кога да започна? Да се опитам ли да те пояздя сега или да изчакам? Още не си съвсем пораснал, но това ще стане скоро. По-добре да питам Айла. Тя трябва да знае. Уини сякаш винаги я разбира. Чудя се дали изобщо разбираш какво ти говоря, Рейсър.
Когато Джондалар най-сетне тръгна обратно към пещерата, Рейсър го последва като игриво го побутваше и душеше ръката му, което много зарадва мъжа. Младият кон изглежда наистина се стараеше да се сприятели с човека. Вървя след него чак до пещерата.
— Айла, имаш ли нещо, което да дам на Рейсър? Малко жито или нещо друго? — попита той още с влизането си.
Айла седеше до постелята заобиколена от разнородни купчини предмети.