Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Още вода. Толкова е вкусна, като еликсир! Същото е с влажния въздух по кожата ми, който ме дарява с вълна от великолепни усещания. А слънчевата светлина през клепачите ми, трептяща и нашарена от нещо, което не виждам, е истинско откровение след мрака.
— Ти си нов човек вече. Прероден. Хайде, да те изправим.
Силни ръце под мишниците ме вдигат на крака.
— Отвори си очите, Алекс. Съвсем малко, така, а сега още малко. Стъпи на земята.
Светът все още е избелен, като преекспонирана снимка, но виждам достатъчно, за да прекрача ковчега и да стъпя на прашната земя.
— О, да! — изпява женски глас.
— Сега той е един от нас!
Гласовете им са сладки и прекрасни, божествена музика. Истината е, че след като ме освободиха от ковчега, целият съм обзет от най-прекрасни и чисти усещания. Влажният въздух по кожата ми, слънцето, дърветата, които шумолят на бриза, пръстта… треперя от наслада. Дори се разплаквам от радост и облекчение.
— О, да! Той вече вижда!
На земята вдясно от мен има сложна рисунка, очертана с бял прах. Красива е като дантела.
— Това е веве — казва ми Димент, проследил погледа ми. — Помага ни да повикаме лоа. — Навежда се и размазва с върха на пръстите си очертанията в пръстта.
Членовете на бизанго събират знаменца и барабани, а бутилките, пластмасовите чинии и чаши пъхат в чували за боклук. Лицата на някои от тях са омазани с бял прах. Изглеждат изтощени, сякаш нощта е била точно толкова трудна за тях колкото и за мен.
И отново Димент сякаш разчита мислите ми.
— Не е почивка, когато лоа дойде при теб. Тресеш се, падаш, а после танцуваш. Сега ние всички сме уморени, само ти си си починал. — И пак се смее по онзи ужасен начин.
Намирам се пред дома на Димент — седя на разпадащ се ратанов стол на малка бетонна веранда, скрита зад сградата. „Верандата“ всъщност е бетонна плоча с макара от кабел за маса и два стола с провиснали дъна. Вдясно има няколко паянтови постройки за домашни животни, кокошки и прочие, с различна големина, ръчно направени от бамбукови пръчки, пристегнати с лиани. В едната има шарена кокошка, но другите са празни. Кокошката седи неподвижно, мърдат само очите й.
Преоблякъл съм се в моите си дрехи, обадих се и на Пинки по телефона в беемвето да му кажа, че съм добре. Сега чакам Димент да излезе. Обикновено мразя да чакам, но сега ми липсва нетърпение. Нощта, прекарана под земята, ме е изстреляла към ново състояние на ума. Би било преувеличение да кажа, че се чувствам „прероден“, но наистина се чувствам освежен и жив. И освободен от обичайната си нетърпеливост, от обичайното си намусено раздразнение при всяка пречка или забавяне, които не са съобразени с мое величество. Черпя сили от онова странно видение на момчетата в двуетажното легло, което потвърди убеждението ми, че са живи.
— Знаеш ли защо се съгласих да ти помогна? — пита ме Димент, когато идва при мен около час и половина по-късно. Старецът изглежда уморен, лицето му е посивяло, сенки са се вдълбали под изтощените му сълзящи очи.
— Не.
— Близнаци. Ти търсиш момчетата си, а те са близнаци. Затова. Иначе, аз съм един стар човек, който не обича да се лишава от нощния си сън. Близнаците са много специални за вуду. Над всички други лоа — духовете, които управляват целия свят, на живите и на мъртвите, — над всички тях е Мараса — казва той и кима.
— Мараса?
— О, да, те са близнаци. Те карат дъжда да вали, те правят билките, които лекуват болните. Двамата в едно — те символизират хармонията на света каквато трябва да бъде, равновесието на земята и небето, огъня и водата, живите и мъртвите.
— Близнаците?
— Така е — казва Димент с мелодичния си глас. — Така е. Близнаците не са, как го казвате вие, дружелюбни, о, не. Понякога се ядосват. Ревнуват. Нещата излизат от равновесие. Но при вуду да има близнаци в едно семейство е нещо много важно. Те са… — той търси думата — напомняне за тайнството. Трябва да им направиш церемония — това трябва да направиш, ако намериш синовете си. Това трябва да ми го обещаеш.
— Церемония?
— В тяхна чест. Всяка година. Слушай сега. Веднъж годишно. На Коледа може, но празненството трябва да е отделно от празнуването на Коледа, така че май е по-добре да избереш друг ден. Четвърти януари, това е втори подходящ ден.
— Това е…
Той вдига ръка да ме спре.
— Третият е денят преди Великден. Ако не правиш церемония за близнаците, ще имаш нещастни дни.
— Това не е проблем — казвам му аз. — Винаги го празнуваме и без това. Рожденият им ден е на четвърти януари.