Убийството като шедьовър

— Не знае? Или не иска да ти каже?

— Според мен не знае. Има нещо около близнаците и вудуто — не го разбрах съвсем, но близнаците са много важни. Мисля, че иска да помогне.

— Но не може?

— Каза ми едно-две неща. След като излязъл от лудницата, Байрън работил като фокусник с артистичния псевдоним Маестро Карефор. Професионално.

Пинки кима и вади един бележник от джоба си.

— Карефор, значи? Можем да поработим върху това. Фокусник. Значи професионални асоциации на фокусниците, синдикатите им, театралните агенти. Нещо друго?

— Байрън се е оттеглил — вече не се явява пред публика.

— И какво прави сега?

— Димент не знае. Последната му информация е, че Байрън се занимава с „истинска магия“. — Изписвам кавичките с пръсти във въздуха.

— И какво е това, по дяволите? Каква е разликата между магия и истинска магия?

— Димент не можа да ми го обясни, или пък аз не го разбрах. Байрън се е обучил за хунган — сещаш се, вуду жрец. А вярващите, включително Димент, са убедени, че завесата между естественото и свръхестественото, между живите и мъртвите не е плътна. И че някой като Байрън може в някаква степен да се слива с лоа и да върши свръхестествени неща.

— Хм. Виж ти. Какво друго научи?

— Байрън е пращал картички на Димент от време на време. Последната е от Калифорния.

— По-точно?

— Пойнт Арена.

— Не ми звучи като голям град. И според него Будро там ли живее?

Свивам рамене.

— Байрън е пращал и други пощенски картички, но Димент ги е изхвърлял, когато е получавал следващата. И не е обръщал внимание на пощенските печати. Тази е била последната — и е пристигнала преди почти три години.

Пинки се мръщи и барабани с розовите си пръсти по масата. Нежните бели косъмчета по ръцете му улавят светлината.

— И това е всичко? — казва той. — Маестро Карефор. Истинска магия. Пощенски печат на картичка отпреди три години. — Клати глава и ме поглежда. — За човек, изкарал нощта в ковчег, здравата са те прецакали, приятел.

Докато пътуваме към Ню Орлиънс, Пинки се опитва да смекчи отношението си към нещата.

— Може да измъкнем нещо от псевдонима му. Имаш едно преимущество — поне доколкото на нас ни е известно — и то е, че знаеш много за Байрън, включително името му, а той дори не подозира, че е попаднал в радарната ти система. Може пък още да живее в онова градче, Пойнт Арена. Това можем да го проверим веднага. Такъв като него… може би е достатъчно нагъл да използва истинското си име. Докато не проверим, няма как да знаем дали просто не е минавал оттам или пък е живял за кратко в градчето. А може би достатъчно дълго, за да остави някаква следа.

Толкова съм уморен, че непрекъснато се прозявам.

— Може би трябва да ида в Пойнт Арена.

— Може би — казва Пинки.

Още една гигантска прозявка.

— Не си си починал, а? — казва Пинки. — Не си се наспал добре в ковчега? Това можех и аз да ти го кажа. Сигурно кръвта ти гъмжи от кортизол.

— Кортизол?

— Хормон на стреса. — Сочи вестника. — Четох за него днес. Не е добре за теб.