Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Това го поразява, почти сякаш го плаши.
— Ти си изпратен при мен. За да услужа на Мараса. — Затваря очи, мърмори си нещо, прекръства се, после отпуска тежко глава на гърдите си. Когато отново отваря очи, изглежда толкова уморен, че го питам дали не иска да си почине малко.
— Виж, и без това трябва да върна колата на Пинки — казвам му. — Мога да дойда по-късно.
— Не, не, не, не! — Прокарва бавно ръка по лицето си. — Ще ти кажа каквото знам за Байрън сега. Може и да знам едно-две неща. Да се надяваме… — Ръката му се издига във въздуха в някакъв жест, който не разбирам. — Да се надяваме това да ти помогне.
Настроението ми се скапва. Не звучи да има някаква достоверна информация за местонахождението на Будро.
Прекъсва ни появата на някаква жена. Облечена е с дълга избеляла рокля, краката й са боси. Нервна е и се отнася с голямо почитание към Димент. Държи бял петел — хванала го е така, че птицата не може да мръдне. Димент се покланя леко в моя посока и става да огледа петела. Повдига му крилете и разтваря на места перушината. Птицата издава клопащи звуци от време на време, върти рязко глава, червеният й гребен се клати, ярките й очи примигват.
— Добра е — казва Димент и инструктира жената да сложи птицата в една от празните бамбукови клетки. Петелът се озовава вътре с гневно клопане и настръхнала перушина. Жената затваря кокошарника, като мушва една пръчка в двойна примка от лиана.
— Носи го за жертвоприношението — казва Димент, когато жената си тръгва. — Ще дойде по-късно. Първо ти.
Умът ми прескача към пилешката кръв по тениската на Кевин, онази, която полицията намери у дома.
— Ще го принесете в жертва? — Преди Димент да спомене за жертвоприношение, си мислех, че кокошката е тук, за да носи яйца. А петелът е… не знам… нещо като домашен любимец.
Димент кима.
— Това не ти харесва.
Аз клатя глава, сякаш да отхвърля твърдението му, но той, разбира се, е прав.
— Това не ме изненадва. Ти го смяташ за примитивно, прав ли съм?
— Сигурно.
— Жертвоприношението е в сърцевината на всяка религия, ако се върнеш към самото й начало. Богът или богинята създава целия свят и ти дава живот в него. В чест на бога ти изпълняваш ритуал, връщаш му едно от неговите създания, даваш му живота на създанието, за да го подхраниш. Понякога се случват трудни времена. Суша или мор по животните. Но дори и тогава животното, което ще принесеш в жертва, трябва да е здраво. Да няма никакъв недостатък. Да върнеш здраво животно в трудни времена — това не е лесно. Но пък в трудни времена най-много имаш нужда от лоа, нали?
— Разбирам идеята, но…
Димент махва рязко, после слага ръка на рамото ми.
— Нека те питам нещо — ти християнин ли си?
— Нещо такова.
— Християнската религия е изградена върху жертвоприношения, разбираш, нали? Господ поискал от Авраам да пожертва сина си Исак, после се омилостивил. Вместо Исак, взема агне. Взема агне. Взема живот. Не, не иска сина на Авраам, иска го от себе си. Той пожертва единствения си син, оставя го да умре на кръста под жежкото слънце, пролива кръвта на собствения си син, взима живота на собствения си син. А Исус — той го знае това предварително. Не казва ли на Тайната вечеря — „Това е моето тяло, това е моята кръв“. Причастието — този ритуал е жертвоприношение. Пиеш от кръвта на Исус, ядеш от тялото му.
— Прав си — казвам му. — Напълно си прав. Но…
— Още мислиш, че да се убиват пилета е нещо назадничаво, да? Нека те питам — как можеш да уважаваш живота, ако не уважаваш смъртта? Нека ти кажа — мислиш, че аз съм кръвожаден човек, че обичам да проливам кръв?
— Не. Но…
— Ти живееш в главата си — казва Димент и клати тъжно собствената си глава. — Алекс, трябва да живееш и в тялото си. — Тупа се по гърдите. — Трябва да живееш тук, вътре. Трябва да се научиш как да живееш тук, вътре.
— Аз живея в тялото си.
— Не. Само три часа са минали, откакто излезе от земята, и вече си обратно тук. — Докосва главата си и въздъхва, дълбоко и уморено.
— Съжалявам.
Той клати глава.
— Мисля, че е възможно Байрън все още да практикува жертвоприношения — казвам му аз. — Оставил е в къщата ми тениска на едно от момчетата, напоена с кръв. Заради нея полицията реши, че аз съм убил синовете си… докато не изследваха кръвта.
— Байрън… той обича да убива разни неща.
Не знам какво да кажа.
Той протяга ръка към мен в жест на… благословия.
— Не. Байрън… той е като совата или пантерата. — Клати глава. — Ловува, пролива кръв заради самия себе си, да потуши собствената си жажда. Опитах се да го науча как да използва това, но… — Клати отново глава.