Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Какво имаш предвид?
— Онова куче — казва Димент. — Долу-горе по онова време той дойде при мен. Казвам му, че кучето е било пилеене. Казвам му, „пилееш собствената си сила, момче, и нищо не ти остава“. И той ме пита каква е тази сила. Казвам му — силата, която получаваш, когато даваш страдание на нещо. Силата, която получаваш, когато създания умират. Силата на жертвоприношението.
— И какво каза Байрън?
Димент свива рамене.
— Помоли да го обуча.
— На какво?
— Магия.
— Фокуси, като номерата с карти?
Димент клати глава.
— Не, не, не. Той вече го знаеше това. Байрън… той успяваше да отклони погледа ти настрани, винаги успяваше. Искаше да се научи за Тайнствата. Искаше да знае за жертвоприношението, онова, което ние наричаме истинската магия.
— И ти си можел да го научиш на това?
— О, да. Само че не мога да говоря за това с теб. Ти не разбираш. Ти не разбираш дори жертвоприношението в собствената си религия. Ще ти кажа така — и да прилича нещо на магия, не винаги е такова. — Почуква се по слепоочието. Ако не можеш да видиш какво става, не можеш да видиш и истинската причина.
— Но си можел да говориш за това с Байрън?
Той кима.
— Можех да го обуча. И го обучих.
— На какво? На какво го научи?
— Научих го за лоа, за знаците и значението, за жертвоприношенията, за танца, всичко, което пренася силата на другия свят в този свят. Как да помогнеш на душата да продължи нататък, когато някой умре. Как всяка душа си има място в този свят, как да накараш духовете да дойдат тук, без да те наранят. Как се прави джуджу, мойо, веве. Как се прави всяко нещо, което аз знам да правя. Дори как да накараш духа да бъде на твоя страна и да навреди на някого. Научих Байрън на всичко, което знам. Научих го на билките и листата. И той използва това, за да убие.
— Баща си.
— Да. — Димент кима бавно. — Показах му всичко. Но той не се научи наистина.
— Какво имаш предвид?
Но Димент само клати глава.
— Той използва всичко само за Байрън. Не е това начинът. Това беше най-първото, на което се опитах да го науча след онова малко куче. Той се преструва, че е разбрал. Но си остава същият. Същият Байрън. — Виждам сълзи в очите на Димент. Клати силно глава, сякаш да ги прогони. — Дойде тук, когато го пуснаха, знаеш ли?
— От Порт Салфър?
— Да. — Клати глава. — След всичките онези години. Остана няколко дни с мен. Надявах се… че се е променил. Толкоз много години… вече е мъж. Но… — Пак клати глава. — Той си е същият Байрън, само по-силен. Олекна ми, когато си тръгна. — Внезапно Димент става.
— Ела.
Влизам след него в сградата, в стаята с олтара. Той пристъпва напред, мърмори и взима от отрупания с предмети олтар нещо, което прилича на пощенска картичка. Подава ми я.
Светлината е слаба — само две свещи и коледните лампички. Пред очите ми е нещо, което ми напомня за картите, с които очните лекари те проверяват за далтонизъм.
— Какво е това?
— Гледай — казва Димент.
Все така виждам само размазани цветове. Гледам напрегнато три или четири минути и чак тогава ми разкрива тайната си. Скрити в поле от кървавочервени петна различавам две лица, като на клоуни, очите им се взират безпощадно в гледащия.
— Какво е това?
— Обърни го.
Печатан надпис определя рисунката като:
„Мараса“ от Пти Жан,
Порт о Пренс, Хаити, 1964
— Близнаците — подсеща ме Димент. — Виждаш ли ги?
— Да.
— И виждаш, че е адресирана до мен. Виж и какво пише Байрън.
В кутийката за поздравления срещу адреса има ръкописен надпис:
Приключих със Замъка.
Сега правя истинска магия.
— Какво е „истинска магия“? Какво е имал предвид?
— Близнаците — казва Димент. — Те пазят портите към Тайнствата. Без тях не можеш да правиш истинска магия.
— Но какво е истинска магия?
Ала старецът не ми обръща внимание. Потупва пощенската марка с показалеца си:
10.08.2000
Пойнт Арена, Кал.
— За вуду хората това е много важен ден. Свещен за Мараса. Затова Байрън е изпратил картичката на този ден. Десети август. Може да се каже… — Димент ме удостоява с ужасната си усмивка, — може да се каже, че това е вуду Великденът.
— Мислиш ли, че Байрън живее там? В Пойнт Арена?
— Не знам. Това е последната картичка, която получих от него. Преди три години. Едва ли може да се каже, че съм на крачка от него.
Поглеждам към подписа — заврънкулка. Примижавам, но както и да го гледам, не прилича на „Байрън“.
Димент поглежда над рамото ми.
— Името ли? — пита той. — Това е Маестро Карефор.
— Кой е той?
— Това име използваше Байрън, когато работеше като магьосник. На сцената — добавя Димент.