Нищо друго, освен истината

И ето го сега съпруга на онази проклета жена, несъмнено стремящ се към още една среща ex parte8. Е, той поне стоеше доста под нея в социалната йерархия. Можеше безнаказано да го сдъвче и изплюе и навярно след това щеше да се почувства малко по-добре. Щом всички се мъчеха да я приклещят, за да наруши постановлението си, тя щеше да ги елиминира един по един, като започне с този адвокат, който си пъха носа, където не му е работа.

— Не търпи отлагане, господин Харди. Напълно сте прав. Какво искате? И да не съм чула никакво хленчене за положението, до което жена ви сама се докара. — Тя демонстративно погледна часовника на китката си. — Разполагате с три минути и започвам да броя.

На Харди му се искаше да удуши Мариан Брон намясто. Ако не друго, копнееше поне да й разясни потресаващите неприятности, на които бе подложила цялото му семейство. Но нито с едното, нито с другото щеше да постигне целта, за която бе дошъл тук тази сутрин. Трябваше да се придържа към безпристрастен, юридически тон и нищо повече.

Бързо приближи, сложи куфарчето си на стола пред бюрото й и го отвори.

— Донесъл съм ви — започна той — писмено разпореждане за разглеждане делото на съпругата ми. Бих ви помолил да издадете алтернативно разпореждане за утре сутринта.

Брон си остана намусена, но дрезгаво се изсмя.

— Шегувате ли се? За какво сте дошли при мен с този документ? Ако сте подготвили основания за анулиране на обвинението в незачитане, подайте искането си до съда по установения ред.

— Ваша светлост…

Съдия Брон не го изслуша.

— Дори да приемем, че имате някакви основания за подобно разпореждане, нима очаквате Областната прокуратура да ви отговори до утре сутринта? Какво се надявате да постигнете?

— Да отменя обвинението в незачитане пред разширения състав.

Съдията забарабани с молива си по плота на писалището. Огледа го над очилата си.

— Възхищавам се на хладнокръвието ви, господин Харди, макар че не мога да кажа същото за съпругата ви.

На Харди му се наложи едва ли не да си прехапе езика, но нямаше да допусне да го въвлекат в спор за Франи.

— Всъщност не засягам обидата на съдията, ваша светлост. Никой не я оспорва. А само призовката на съдебните заседатели.

— Е, това е рядка и приятна проява на здрав разум.

Тя придърпа листа хартия към себе си, бързо го прегледа и повтори първоначалния си отказ:

— Не пишете, че тя ще проговори и не пишете защо отказва да го направи. Казвате само, че ще бъде добре да я освободят. Този документ засяга Областната прокуратура. Те вземат такива решения, а не аз. — И избута листа към него. Отпращаше го.

Ала той не помръдна. Брон му хвърли кръвнишки поглед и още веднъж побутна документа.

— Ще изгубя търпение, ако вие не…