Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Погледна адреса и се изкачи по тъмни стълбища. Ако му се наложеше да носи ризите си на пране, едва ли би се спрял точно на тази пералня. Но щом се озова в помещението, остана изненадан. Макар и далеч от супермодерната антисептична суетня на седалището на ФМК, „Херитидж“ бе добре осветена, подобаващо обзаведена, на две бюра имаше компютри.
А най-голямата изненада беше, че това не е пералня.
Хилав наглед възрастен китаец с бифокални очила и колосана риза без яка вдигна очи и стана иззад едно от четирите бюра, още щом вратата се отвори. Говореше на приличен английски, макар и с акцент.
— Аз съм господин Ли. С какво мога да ви помогна?
Харди му подаде визитната си картичка.
— Помагам в разследването за смъртта на полицейски служител и бих ви помолил да ми отделите няколко минути.
Господин Ли хвърли още един поглед на визитната картичка.
— От полицията ли сте?
— Не. — Човекът се намръщи и Харди побърза да продължи: — Но ми се струва, че е възможно полицаят да е идвал тук и да е разпитвал някого във връзка със смъртта на една жена.
Китаецът пресметна наум.
— Значи стават двама умрели?
— Всъщност трима или повече. — Помълча, за да му даде време да осмисли думите му. — Работя за полицията. — Не беше съвсем вярно и вече се готвеше да каже на господин Ли, че ще позвъни на Ейб да уреди нещата, но забеляза как китаецът кима в знак на съгласие. — Инспекторът се е казвал Карл Грифин.
Повторно намръщване. Този път по-силно.
— Едър господин, нали? Не съвсем чист. Мъртъв ли е?
У Харди пламна искрица надежда.
— Да. Бил е убит преди няколко седмици. Надявам се да разбера за какво ви е разпитвал.
Продължавайки да кима, господин Ли махна на Харди да го следва и го заведе при бюрото, от което току-що бе станал. Старецът натрака нещо на клавиатурата, кимна и посочи екрана.
— „Бродуей“, 2006. Наши клиенти.
— Цялата сграда ли чистите?
— Не. Там според мен има двайсет и три, двайсет и четири апартамента на различни наематели. Имаме договор с домоуправителя за общите площи, а много от обитателите с радост се ползват от услугите ни.
— И Брий Бомонт е била една от тях?
— Да. — Господин Ли хвърли кратък поглед на Харди и се реши да направи личен коментар. — Много тъжно, че с нея е станало така.
— Да, прав сте — отвърна адвокатът. Цялата история тънеше в тъга. Замълча пред наплива на това чувство. — И какво е разписанието ви за чистене там? Предполагам, че ходите във вторник и четвъртък, така ли?
— Да.
— Значи чистите жилищата два пъти седмично?
— Не. Общо взето чистим веднъж. Половината апартаменти през единия ден, другата половина — през другия.
— И кога сте чистили у Брий?
— В четвъртък. Всеки четвъртък.
Харди разбра причината за посещението на Грифин. Ако „Херитидж“ бяха ходили във вторник, вероятно час-два след смъртта на Брий, преди да пристигне екипът за оглед на местопрестъплението, навярно можеха да се открият следи от улики сред средствата за чистене, в торбичките на прахосмукачките и прочие. Но очевидно не бе станало така.
Все пак искаше да се увери.
— Значи не сте били в апартамента й в деня на смъртта й?
— Не. За това ни пита сержант Грифин.
— А попита ли ви дали някой от вашия персонал не е срещнал непознат? Да е забелязал нещо особено?
— Да, естествено. — Господин Ли се облегна на стола със скръстени ръце. — Но вие сте ходили там, нали? Значи сте наясно. Сградата не е съвсем обикновен блок с апартаменти. На всеки етаж има само по два, а в надстройката — един-единствен.
Харди си припомни. На дванайсетия етаж на Брий имаше просто площадка и прозорец. Обитателите всъщност не ходеха по коридорите и не се шляеха из заключеното фоайе.
— Значи във вашето оборудване не е било открито нищо. Когато пристигнахте там в четвъртък, огледът на местопрестъплението беше вече приключил, нали?
Китаецът поклати глава.
— Нямам представа. Но инспектор Грифин… един момент.
Собственикът отвори чекмеджето и се порови известно време, намери каквото търсеше, измъкна го и го подаде на Харди.
Беше смачкан лист хартия. Пулсът на Харди се ускори, щом разбра какво би могло да е това: лист, откъснат от бележника на Грифин. Зачете вече познатите му драскулки: „10.01. Получено от химическо чистене «Херитидж». Мъжки часовник от злато и платина «Мовадо», сериен номер 81–84–9880/8367685. Номер на уликата: 981113248. К. Грифин, СФПУ, значка 1123.“
— Откъде го взехте? — попита Харди. — Къде е часовникът?