Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Дребният, кротък, властен човек се изправи зад бюрото си.
— А сега наистина се боя, че времето ми се изчерпа. Надявам се, че сами ще намерите обратния път. О, господин Елиът — ухилване, — сигурно знаете, че законите за клевета са доста сурови в този щат. Това е единственият начин моите клиенти да се борят с безскрупулни врагове. И твърде напористо търсят юридическо удовлетворение за изпълнени с измислици новинарски репортажи.
Навън, докато Харди тикаше инвалидната количка на Джеф, сладуранката на рецепцията им пожела приятна сутрин и леко махна на Харди.
30
Франи седеше върху масата в адвокатската стая на затвора и клатеше крака. Приличаше на ученичка, а впечатлението се подсилваше от обстоятелството, че бе вързала косата си на две опашки. Гледката на затворническия й комбинезон все още шокираше Харди. Но след двете й вчерашни посещения в отдел „Убийства“ му бе по-лесно да приеме затворническото облекло. „Скоро — каза си — всичко това ще остане зад гърба ни. Днес е последният й пълен ден тук.“ Молеше се да е така.
Преди всичко обаче стоеше въпросът за бележката на Рон.
А както и с всичко останало, и тук нещата не вървяха гладко.
— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Не си уверена, че ще се справиш добре с това? Да разкажеш за Рон?
Лицето й придоби упоритото изражение, което Харди не обичаше да вижда. Насили се да говори със спокоен тон:
— Франи, чуй ме. По времето, когато нещата пак стигнат до съдебните заседатели, вече няма да има значение. Дотогава той ще е изчезнал, ако вече не го е направил.
— Не. — Тя поклати глава. — Не мисля. Той не иска да мести децата, да започва отначало на друго място. Ще чака. Точно както сам заяви.
— Но и в двата случая Рон те освободи от дадената дума. — Харди не искаше да я притиска прекалено, мъчейки се да я убеди, но усещаше, че се налага да спечели съгласието й. Ако се стигне дотам, утре Франи ще бъде принудена да разкрие тайната на Рон.
Тази мисъл изобщо не й допадаше. Но тя кимна.
— Омерзително ми е да угаждам на онзи мръсник Скот Рандъл. Освен това от всичките ти думи личи, че Рон вече съвсем не е най-заподозрения.
— Не е, и аз така мисля — призна Харди. — Обаче, докато някой друг не им падне сам в ръчичките, те ще се преструват, че е той.
— Но все пак аз ще решавам, нали?
— Какво имаш предвид?
— Че ти си на път да разкриеш убиеца. Ейб също. Може би е въпрос на ден-два… — Беше спряла да си клати краката. Седеше със скръстени ръце и сведени очи. — Искам да кажа, че ако продължа да мълча, Рон може би ще има още мъничко време да си поеме дъх.
Харди седеше нехайно на един от дървените столове, наредени около масата. Успя само да запази позата си. Усети как кръвта запулсира в слепоочията му, наложи си да говори с безизразен глас:
— Рон не иска от теб да го правиш, Франи. И не разбирам защо ти искаш да го направиш.
Тя вдигна изтерзаните си очи.
— Не става дума за искане, Дизмъс. Изобщо не искам да върша подобно нещо. Но зная какво са изтърпели Макс и Касандра, а още щом отворя уста, с техния свят е свършено, не разбираш ли? Ако съм в състояние да осигуря на теб и на Ейб повече време, за да ги спасите…
Но Харди разтърси глава.
— Няма да стане така, Франи. Дори и да не проговориш във вторник, твоето приятелче господин Рандъл ще възбуди съдебно преследване срещу Рон — ето какво ще стане.
— Защо? Все още няма никакви улики, нали? Както нямаше и миналата седмица!
Харди се съгласи.
— Почти. Но това няма значение. Стигат, колкото за пред съдебните заседатели. Дори самото бягство на Рон е достатъчно, фалшивите кредитни карти, лъжливите самоличности, съзнанието за вина. А щом го подведат под отговорност, с него и децата е свършено. Ще го въвлекат в правораздавателната система и от двама им превес ще има системата. Независимо как ще постъпиш ти. Ето я добрата новина, Франи. Не зависи от теб.
— Значи твърдиш, че трябва да кажа.
— Твърдя, че няма да постигнеш нищо, ако не кажеш. — Внезапно кипна. — Господи, Франи! Нали така ще се измъкнеш оттук! Какво искаш?
— Какво искам ли? — викна му тя в отговор. — Да се прибера в дома си, който вече не съществува. — Ядосано разтърси глава, за да възпре напиращите сълзи. — И да съм в състояние да прегърна децата ни.
Харди закопня да протегне ръце към нея, да й каже, че всичко е наред, че при тях двамата нещата вървят добре. Но не беше сигурен, че е така. Не му убягна, че той самият не бе споменат сред онези, които тя иска да прегърне.