Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Но я изяде почти всичката, седнал в едно от сепаретата до прозореца, който в сутерена на „При Лу“ започваше от равнището на тротоара. Така и така, можеше да яде и кълцана гума, защото храната не го интересуваше.
Нещо далеч по-завладяващо привличаше вниманието му: любовните писма на Джим Пиърс до Брий Бомонт, които тя бе запазила в университетския си албум. Бяха десетина, сравнително късички — по половин страничка или малко по-дълги — и болезнено, по юношески страстни. Любителска поезия, от която потръпна:
Три от тях бяха написани върху бланки на „Калоко“. Нито едно нямаше дата, макар хартията да бе пожълтяла, което наведе Харди на заключението, че последните са писани преди няколко години.
„Значи Дейвид Фримън отново излезе прав“, помисли си Харди с благоговение, оставяйки последното писмо. И нищо чудно. Пиърс може и да е женен за първокласна хубавица, както и президентът Кенеди, но това не бе гаранция, че няма извънбрачни връзки. „Такава е човешката природа — бе казал Фримън. — Мъжете искат да имат много жени. Жените искат най-блестящия мъж.“
Точно когато усещаше, че най-после се добират до връзката между смъртта на Брий и Кери и Торн, Харди нямаше нужда от това усложнение. Бе в състояние да разбере отричането на Пиърс, особено в присъствието на жена му. А ако се съди по овехтелите писма, връзката им навярно е приключила преди години, възможно е още преди и двамата да са били женени. Но откритието бе нежелано: опитваше се да намали списъка на заподозрените, а не да го разшири. А ако Пиърс и Брий някога са били любовници — въпросът вече бе предрешен, — това обстоятелство отново вписваше петролния магнат в пейзажа или поне в периферията му.
— Как си днес, Диз?
Лу Гърка самолично се надвеси над масата, откъсвайки Харди от вглъбеността му. Адвокатът се усмихна и посочи почти празната си чиния.
— Май по-добре от всякога, Лу.
Собственикът показа сума ти зъби изпод дебелите си, посивели мустаци.
— Тая сутрин всички това разправят. Току-виж ни стане навик. — Вмъкна се в сепарето на отсрещната страна. Тъмните му очи престанаха да се усмихват. — Ей, подочух това-онова. За теб, за жена ти, за къщата. Добре ли си?
Харди сви рамене.
— Карам я някак, Лу.
— Ако ти трябва нещо, да ми кажеш. — Притеснено прокара ръка по мустаците си. Подвоуми се за миг, после кимна. — Хубаво тогава. — Протегна ръка и Харди я пое. — Късмет. Днеска аз черпя.
Харди му благодари и поразен от неочакваната му любезност, го проследи сочи, докато Лу не започна да си бъбри с друга маса. За двайсет и няколко години подобни общувания между тях се брояха на пръсти и съвсем не бе наясно какво бе предизвикало този разговор.
Общата им принадлежност към човешката раса ли?
Тази мисъл внезапно прикова вниманието му. Най-неочаквано се оказа, че поривът към доброта все още съществува на света. Не само у него, не само у Франи. Върна се към Рон Бомонт — ако е невинен, а на Харди вече му се искаше да вярва, че е така, той живееше в адски кошмар — като него и като Франи.
И жена му бе права. „Най-добре“, беше казала тя. Възможности имаше безброй, но най-добре ще е, ако не й се наложи да говори. А за да се избегне това, те до един зависеха от него. От неговата преценка и ловкост, така е. Но всъщност още повече от неговата човечност — тя лежеше в основата на всичко.
Пак се зае с писмата на Пиърс и с учудване установи, че няма намерение да ги използва за каквото и да било. Поне не днес. Нямаше време. Засега знаеше всичко необходимо за Пиърс. Действал е по принуда. Обичал е Брий. Възможно е дори да я е убил — поради ревност, отказ или поради собственото си отчаяние.
Но от сегашната му гледна точка пътят към истината не минаваше през Пиърс. Трябваше да избере най-вярната посока, а това го върна към Карл Грифин, загинал в търсене на същото.
32
Ателието за химическо чистене „Херитидж“ ръководеше дейността си от една кантора на последния етаж с прозорци към мръсна, влажна и — днес — ветровита уличка в китайския квартал. Харди зави от „Грант“ по тясна пряка. Някакво ручейче течеше по тесен и плитък циментов улей, който разделяше пътя на две. Премина край няколко боклукчийски кофи, от които се носеше силна воня на зеле, развалено месо и урина. Трупчето на мъничко кафяво паленце лежеше жалостиво до една от постройките. Харди не се сдържа — приведе се над него, за да се увери, че не може да го спаси. После насъбра вестници, уви го с тях и го положи в една от кофите.