Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Нямам доверие на Областната прокуратура — прекъсна я Харди. — Не мога да го занеса там.
Брон присви очи.
Харди побърза да продължи:
— Ако съдя по досегашния си опит, тази институция ще заеме подходящо становище в канцеларията си, а в протоколите то внезапно ще се окаже променено. В този случай те извършиха процедурно нарушение пред разширения състав…
— Това е сериозно обвинение. По какъв начин?
— Ваша светлост, при цялото ми уважение, вие знаете не по-зле от мен. Разширеният състав от съдебни заседатели е оръдие на обвинителя. Но то не би следвало да се превръща в сляпо.
— Тоест?
— Тоест Скот Рандъл се опитва да превърне цялата работа в шумен процес и използва жена ми за тази цел. Колко пъти срещнахте името му във вестниците през почивните дни?
— Не го споменаваха с добро.
— Че какво го интересува? След шест месеца всичко ще бъде забравено, освен името му. — Харди се изненада, че Брон го оставя да спори дори и толкова — навярно бе засегнал някаква чувствителна струна в душата й. Тя знаеше, че ръководството на Областната прокуратура си поставя предимно политически, а не правни задачи. Като съдия, тя самата несъмнено се бе натъквала на примери за безчестни и мръснишки номера. Харди разработи нова вариация на същата тема. — Ваша светлост, на всички нас ни се иска Областната прокуратура да постъпи правилно. Но дори да са убедени, че няма да стигнат доникъде с Рон Бомонт, в Палатата има хора, които ще оставят жена ми в затвора, само за да докажат, че могат.
— Като изключим схващането ми, че Рон Бомонт по всяка вероятност ще бъде подведен под отговорност.
— И да го подведат, няма да се намерят достатъчно улики за образуване на процес.
Определеното от Брон време вече изтичаше.
— Е, такава е правораздавателната система, господин Харди. Свиквайте.
— Системата се пропуква, ваша светлост. Ако ще държат жена ми в затвора, поне ги накарайте да го направят открито.
Брон опря лакти на бюрото.
— Знаете ли, господин Харди, тази сутрин самият кмет се опита да заобиколи съдебната процедура. До гуша ми дойде от хора, които не спират пътьом да се занимават с това. — Тя изпъна рамене и за последен път побутна листа към него. — Написали сте речта си — отнесете я в Областната прокуратура. Трите ви минути изтекоха.
Харди си бе подготвил един последен ход, но не искаше да го използва, освен ако няма друг избор. Само че сега се налагаше. Все пак поемаше огромен риск. Ако не сполучеше, последиците щяха да са катастрофални за благонадеждността му, за цялата му кариера.
— Ами ако доведа Бомонт на изслушването?
Брон го изгледа втрещено.
— Чух, че бил избягал.
Харди ловко се възползва от думите й.
— Скот Рандъл не разполага с нищо, ваша светлост. Затвори жена ми, за да спаси доброто си име. Ако се стигне до дело, оставете го да действа на открито заседание, стига да е в състояние.
— Твърдите, че Рон Бомонт ще даде показания на изслушването утре, така ли?
Харди кимна. Сърцето му се бе качило в гърлото.
— Ако не се яви в съдебната зала, няма да има изслушване.
Видя как умът й се бори с чутото. Брон бе избухлива и той й бе лично ядосан за онова, което бе сторила на Франи. Но като повечето съдии от Върховния съд, тя се гордееше с непоклатимата си безпристрастност. В момента Харди разчиташе на това нейно качество.
Обществена тайна бе, че точно това ръководство на Областната прокуратура систематично допуска процедурни нарушения при заседанията на разширения състав от съдебни заседатели. В края на краищата заради безочието и грандоманията на Скот Рандъл самата Брон преди малко бе притисната и унизително нахокана от кмета.
Тя мрачно се взря над очилата си със стиснати до краен предел устни.
— Искам да разберете, че ако не бях толкова ядосана на съпругата ви, нямаше да ви разреша това изслушване. Но не бива да допускам личните ми чувства да се намесват, а ако не ви позволя това изслушване, няма да съм сигурна, че те не са си казали думата.
Придърпа листа към себе си и ядосано се подписа най-отдолу. Харди протегна ръка, но тя задържа искането още един миг.
— Ако утре вляза в съдебната зала и Рон Бомонт го няма, няма да получите дори и три минути.
В „При Лу Гърка“ имаше китайски вариант на паелята като специалитет на деня. Резени октопод (вероятно гума), наденица, може би пиле (трудно бе да се разбере) и някакво червено вещество — всичко това разбъркано в ориз със соев сос. Тъй като специалитетът винаги бе — единственото блюдо в менюто за деня, Харди си го поръча. В кабинета на Глицки го връхлетя пристъп на вълчи глад и той с радост би си поръчал някакъв вариант на кълцана шунка с подправки, стига само да му предложат. Навярно щеше да е по-прилична от паелята, която, налагаше се да признае, не бе цвете.