Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Господин Ли красноречиво вдигна рамене.
— Когато инспекторът дойде тук, каза, че часовникът все още му бил нужен. Трябвало да пазя разписката. Ако никой не го потърсел, можел в крайна сметка да остане за нас.
— Но преди всичко — как получихте разписката?
— Инспекторът я дал на моя контрольор от сградата. Намерили го, докато чистели.
— Когато вашите хора са чистили там ли? В четвъртък ли?
Ли помисли за миг.
— Да. Датата върху разписката е първи октомври, виждате ли? В четвъртък.
— И оттогава никой не го е потърсил? Не е съобщил, че го е загубил?
— Не — отговори старецът. — Поне не на моите хора.
Харди не се изненада от чутото. Ако часовникът е паднал по невнимание, например при сбиване на местопрестъплението, щеше да е върхът на глупостта да се върнеш обратно и да го търсиш. Но се случваха и по-странни неща.
„Разбира се — осъзна Харди, — часовникът може да е на Рон. При настъпилите след смъртта на Брий промени в живота му, нищо чудно да не е забелязал липсата му. Но Грифин щеше направо да го попита. Нали?“
Вместо това го е включил към уликите, регистрирал го е под номер към делото „Бомонт“. Работата бе там, че Харди вече беше научил списъка на уликите наизуст, ала нито в хранилището, нито другаде фигурираше какъвто и да било часовник.
Попита може ли да получи копие от разписката. Когато се върна с копието, господин Ли го подаде на Харди и му се усмихна съчувствено.
— Съжалявам, че не мога да помогна с нищо повече, но дори не знаех за смъртта на сержант Грифин.
Не го гонеше, но очевидно смяташе, че това разследване няма нищо общо със самия него и с персонала му. Беше му отнело доста от работното време.
Харди не можеше да се отърси от усещането, че тук се крие нещо повече. Би следвало да е така. Преди да дойде, повторно бе огледал бележките и видя, че Грифин бе поставил до името на химическото чистене влудяващите си удивителни.
Но вече вървяха към изхода. Харди си спомни думите „тък. пране“ и се спря на вратата.
— Господин Ли, един последен въпрос. Перете ли каквито и да е дрехи? Да кажем, ако някой ваш клиент остави купчина дрехи до пералнята си — ще ги изперете ли вместо него? Ще ги изсушите ли?
Собственикът помисли и поклати глава.
— Понякога чистим завеси и тапицерии, но не перем. Общо взето не перем дрехи.
— А как стоят нещата със завесите и мебелите на Брий? Вземали ли сте ги за химическо чистене? Имаше ли по тях петна, които се налага да почистите?
— Не. Това щеше да бъде специална поръчка, а ние със сержант Грифин проверихме, когато той ни посети тук. Още веднъж, много съжалявам за известието за смъртта му.
Скот Рандъл научи клюката от един стажант в Областната прокуратура, който на свой ред я бе чул от член на екипа на инспектор Лион Тимс, злополучно събирал и описвал цяла нощ намереното под задната седалка в колата на Грифин.
Макар Глицки да бе предупредил Тимс и хората му да не обсъждат евентуалната връзка между убийствата на Брий Бомонт, Карл Грифин и Фил Канета, по необяснима природна загадка, мълвата се бе разчула.
В момента Рандъл присъстваше на спешно свикано в обедно време стратегическо заседание с шефката си и следователя Питър Струлър. Тъкмо се бяха настанили в „Булевардът“ — невероятно изискан ресторант, разположен достатъчно далеч от постоянните заведения на редовите служители в Съдебната палата.
Прат, все още раздразнена от мъмренето на кмета, бе склонна да пренебрегне клюката, обаче Рандъл се нуждаеше от нейната подкрепа за по-нататъшните си действия и нямаше да се остави току-така.
— Според мен ще трябва да допуснем, че е истина, Шарън. Звучи правдоподобно. Изглежда вярно, нали?
Питър Струлър бе сериозен следовател вече петнайсет години и заговори с увереността на врял и кипял професионалист:
— Вярно е — отзова се той. — Всички предполагаха, че Грифин е бил пречукан покрай някаква разправия за наркотици, но той се занимаваше със случая „Бомонт“. Балистичните анализи потвърждават, че Канета са го гръмнали със същия пистолет.
Прат за миг застина с отворена уста.
— Потвърдено ли е? Сигурен ли си?
Струлър кимна.
— Още щом Скот ми каза какво е чул, хукнах към лабораторията и попитах няколко от момчетата. Със същия пистолет.
— Със същия пистолет. — Прат се опитваше да нагоди сведението към своите представи.
— Със същия пистолет, с който е убит Грифин — повторно обясни Рандъл.
— Но каква е връзката между Канета и случая „Бомонт“?
— Е, може ли точно ти да питаш? — Рандъл се опита да овладее безочливата си усмивка, но не му се удаде напълно. Приведе се над масичката. — Нали познаваш оная Франи Харди, дето толкова я оплаквахме тази заран? Горката нещастна женица!