Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Така де. Бе как не ми дойде на ума!
— Бас държа, че ти е дошло. Но виж как ще е най-добре. Торн е авторът на тези листовки, навярно ги е написал в апартамента си. Така че издействай заповед и накарай някого да претърси жилището му. Ако намериш някакви книжа или компютърен файл, ще изясниш поне едно от убийствата, а може би две или три.
Глицки наведе глава на една страна, цял слух.
— Слушам те. Какво ще рече две или три?
— Говорил е с Грифин в сутринта на убийството. Грифиновото.
— Кой? Торн ли?
Кимване.
— Сигурен ли си?
Харди му обясни как е разчел бележките на Грифин, че срещата с Торн е била един от последните записи на пети октомври, в осем и половина сутринта.
— Било е същия ден, Ейб, не се съмнявай. И ето нещо, което ще ти хареса: Елиът смята, че Торн чрез СКО по някакъв начин субсидира благородния кандидат за губернатор Деймън Кери.
— Как?
— Никой не знае, но ако наистина има такова нещо, то свързва калташките номера с Деймън Кери, който толкова ни се хареса снощи, а още повече тази сутрин.
Глицки все още седеше облегнат и размишляваше.
— Торн е изтрил компютърните си файлове, Диз. Ако не веднага, то със сигурност сега, след разговора си с теб и Елиът.
— Добре. Но все пак в кофите за боклук може и да се намери разпечатка.
— Зная, зная. — Глицки се приведе напред и взе да размества книжата по бюрото си. Изрече почти на себе си: — Обаче нямам свободни следователи.
Най-после отвори бюрото си и извади лист, в който Харди разпозна непопълнена бланка за заповеди. Взе химикалка от средното чекмедже на писалището си.
— Добре — промълви, докато пишеше. — Разполагаме с листовките. Със записките на Грифин от последния му ден. Така. Я ми помогни малко. Какво още търсим?
Харди помисли за миг.
— Уликата, свързваща го с Кери. Валънс. Разписки, разпечатки от телефонните разговори на Торн, каквото и да е.
— Ще са ми нужни много сериозни веществени доказателства, за да проникна по-близо до Кери. Необходимо ми е повече от един телефонен разговор, за който той е забравил.
— Може би да вземеш ДНК от него и да я сравниш с бебето на Брий?
— Ако не го изберат, ще са нужни месец и половина, а ако го изберат — няма да стане никога. Пък дори и той да е бащата, никой не е дал показания за присъствието му в жилището на Брий през онази сутрин. — Белегът върху устните на Ейб изпъкна. Поклати безизходно глава: — Дори и за обикновен простосмъртен, да не говорим за нашия обичан политик, изобщо няма повод за обвинение.
— Дори и за подвеждане под отговорност — съгласи се Харди.
— Добре тогава — обади се стратегът у Глицки. — Заемаме се с Торн и изстискваме всичко от тази възможност. Ти си говорил с него. Сещаш ли се за още нещо, свързано с него?
— Моята къща.
Лейтенантът пресрещна погледа на Харди и мрачно поклати глава. За успокоение на приятеля си се престори, че вписва и това.
— Ще проверя в отдела по пожарите. Друго?
Харди почовърка мозъка си, но така и не измисли нищо.
— Нищо, Ейб. — Въздъхна. — О, само дето открих къде Карл Грифин си е давал прането.
— Майтап ли си правиш? — намръщи се Глицки. — През целия си живот Карл не е стъпвал в химическо чистене.
След като Глицки отиде да се опита да издейства подпис за заповедта си, Харди преписа останалите телефонни номера срещу имената „М. Демпси“, после се облегна замислено. На излизане Глицки бе затворил вратата и в тясната кабинка Харди имаше възможност да поработи, без да се разсейва, а определено се нуждаеше от съсредоточаване.
Като че ли всеки получен отговор повдигаше нов въпрос. Колко хубаво, помисли си, че Глицки бе открил сутрешния продължителен разговор на Брий с Кери в деня на смъртта й. Но нещо в тази информация не му даваше мира, ето и сега. Върху копията му от Грифиновите бележки бе отбелязан часът „9:02“. Или това бе негово предположение и то го бе отвело право при разпечатките от телефонните разговори на Кери и към лъжата му.
Обаче обаждането не е било в девет и две. Било е в седем и десет.
Тогава какво означава „902“?
А ето и химическо чистене „Херитидж“, пералнята на Грифин. Харди придърпа телефона върху бюрото на Глицки и се свърза с жена, която говореше английски толкова зле, че той се задоволи само с адреса, както се надяваше, на ателието, благодари й любезно и затвори. Тази сутрин нямаше повече сили за несвързани разговори чрез това чудо на съвременните комуникации — телефона. Трябваше да намери време, да се отбие малко по-късно в пералнята — кога? кога? — и да провери с какво се занимават там и защо Грифин я е вписал в бележките си.