Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Вашият началник има ли право да ми издиктува и единайсетте номера?
— Не, господине. Едва ли. Ако имате достъп до телефонен справочник, там ще са изредени всичките.
— Да, ами, виждате ли, нямам подръка телефонен указател и тъкмо затова ви позвъних.
— Е — весело и ведро се отзова Петиция, — нека ви продиктувам първия номер. Той е…
Харди бързо го записа, а после се оказа, че слуша записан на лента глас, който му съобщаваше, че след като получи номера, телефонната компания би могла да му го набере направо за такса в размер на трийсет и пет цента. Да пусне една монета, ако…
Той тръшна слушалката. Глицки стоеше на вратата и сочеше телефона.
— Това е градска собственост — заяви лейтенантът. — Ако я строшиш, ще си я платиш.
— Да ти се намира телефонен указател? — попита го Харди.
— Съмнявам се. Когато ти потрябва, по-лесно ще намериш ченге, отколкото указател. Знаеш ли колко убийства имаме за почивните дни на Вси светии?
— Като броим и Канета ли?
— Да, и него.
— Три?
— Повече.
— Двеста и шейсет?
— Седем. Обикновено на седмица са средно по едно и половина. Не ми останаха инспектори.
Харди кимна, озъртайки се.
— А това обяснява и загадъчното ти изчезване от кабинета ти цяла сутрин. Помислих, че може би си се изморил и си решил да си дадеш малко почивка.
— Не — лаконично отвърна Глицки. — Първото да, но причината е друга.
В кабинета си обаче Глицки все пак намери телефонен указател отпреди три години и в него фигурираха единайсет М. Демпси. Срещу първото име стоеше същият номер, който му бе продиктувала Петиция, и Харди прие това като добро знамение.
Той преписваше, а Глицки говореше, претупвайки купчината новопостъпили документи.
— Та ако Кери се е обадил на кмета, както заяви, аз поне не съм чул, макар че, както вече си забелязал, не се навъртах около телефона.
Харди вдигна очи.
— Той няма да се обади на кмета. Така само би засилил шумотевицата около себе си. А той чисто и просто иска това — а като казвам „това“, имам предвид „теб“ — да се разкара.
— Смяташ ли, че снощи го оставих с впечатлението, че ще се разкарам? Че ме е стреснал?
— Ако си му създал такова впечатление, то наистина е било недоловимо. Какво има?
Глицки се взираше в страница от факс. Подържа я известно време.
— Господин Кери, господин Кери — подаде я на Харди. — От „АТТ Безжична“ за сутринта на двайсет и девети септември. Ето разговор, започнал в седем и десет и продължил двайсет и две минути. Някой му се е обадил.
— В деня, когато се е успал ли?
— Така твърди той.
— Може пък да е имал предвид, че е спал чак до седем, а ние просто да сме сметнали, че говори за по-късен час.
— Така ще да е — саркастично отвърна Глицки. Отново се зае да разпръсва документи по бюрото си. — Да си записал някъде номера на Брий?
Оказа се, че Харди случайно го има в куфарчето си. На Кери се бяха обадили от същия номер.
— Току-виж в крайна сметка не гласувам за него — изрече Глицки.
Харди се облегна и скръсти ръце.
— Значи първата им работа сутринта е била да се спречкат…
Глицки изопна рамене и щракна с пръсти, истински развълнуван.
— Той е бащата. Казала му е, че е бременна. Щяла е да го изнудва.
„Добре“, помисли си Харди. Няма да се наложи да нарушава клетвата си за мълчание, дадена на Джеф Елиът. Глицки сам бе стигнал до този извод.
— Разумно предположение — кротко се обади адвокатът.
— Изчакал е да се увери, че Рон е отвел децата на училище, поразходил се е…
Но Харди поклати глава.
— Защо не? — попита лейтенантът.
— Не. Не собственоръчно. Обадил се е на Торн. А Торн — на някого от хората си.
Глицки погледна факса.
— Във всеки случай не от собствения си клетъчен телефон.
— По дяволите — изрече Харди. — Защо винаги е заплетено?
— Това е едно от основните правила. Но защо смяташ, че ако Кери се бе обадил на Торн, щеше да е по-просто?
— Копелето е много ловко, Ейб. — И му разказа за дипляните, отпечатани преди отравянето с МТБЕ, за обясненията на Торн по случая.
Глицки се наслаждаваше на разказа му. Целият в слух, седеше облегнат на стола си със събрани пред устните длани. Щом Харди свърши, той заговори:
— Значи тези терористи, които са се опитали да хвърлят вината върху Торн, по някакъв начин са допуснали, че колежката на Джеф Елиът ще се отбие случайно в неделя следобед и ще намери листовките в коридора? — Глицки едва не се усмихна. — И това ако не са локуми, наречи ме циник.
— И ние си помислихме същото. Джеф и аз. — Харди се придвижи напред, опря ръце на бюрото помежду им и заговори настойчиво: — Ейб, ако свържеш Торн с шайката, изляла МТБЕ, ще спечелиш.