Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Ирма отвори и затвори уста няколко пъти като риба на сухо, преди да каже неуверено:
— Да, предполагам, че да, но наистина не разбирам защо отседна при чичо си…
Тази жена или се заяжда, или е слабоумна, реши Сарина, но съумя да отговори възможно най-търпеливо:
— А при кого трябваше да отседна? Чичо Стърлинг искаше да отида при него и Бо, естествено, бе така добър да ми позволи, предвид усилията ни да изглеждаме просто приятели.
— Добрият Бо — замислено подхвърли Джърмейн. — Колко благородно от негова страна. От доброта ли се ожени за теб?
Въпросът бе изстрелян с усмивка, при това толкова изненадващо и хитро, че в първия момент Сарина се сепна. Беше забравила колко зла може да бъде Джърмейн, но постепенно се бе научила как да се справя с нея. Като дете единственото, което искаше, бе хубавицата с гарвановочерна коса да я остави на мира, но сега се наежи и вирна решително глава. Назряло бе времето Джърмейн Холингсуърт да съжали за всичките си опити да унижи публично Точилката.
— Наистина ли вярваш, че Бо би се оженил за коя да е жена от доброта, Джърмейн? Ако е така, значи нямаш никаква представа какво иска той от съпругата си. Бо не е някой обикновен, благовъзпитан, добродушен джентълмен, който само гледа как да угоди на прищевките на жена си. Не, самият той изисква много от нея. Но предполагам, че само съпругата му би могла да знае това — завърши Сарина със загадъчна усмивка, която намекваше недвусмислено какво още би могла да каже на Джърмейн и на останалите си слушателки за своя съпруг. Бе казала само толкова, колкото да им внуши, че като една скромна млада жена предпочита да остане дискретна.
Хедър се усмихна триумфално.
— Иска ли някой още чай? — попита любезно тя, като даде знак на един от слугите да донесе още сандвичи и сладкиши за дамите.
Абигейл Кларк се настани на едно кресло с помощта на бастуна си.
— Целият този разпит ми напомня какво преживя Хедър, когато Брандън я доведе от Англия. И тогава бях, и сега съм много възмутена.
Точката на неприятния разговор обаче сложи Марта Девъншър — жена, свързана било с кръвно родство, било по сватовство с всички знатни фамилни в Каролина. Тя погледна младата мисис Бърмингам през лорнета си и заяви:
— Никога не съм била на мнение, че пътешествията носят полза на една изтънчена жена. Но трябва да призная, че може би съм грешила. За пръв път в живота си срещам толкова уравновесена и изискана млада дама.
Присъдата бе произнесена. Внушителната матрона се облегна назад и огледа доволно покорните кимания на останалите жени, мнозинството от които не биха дръзнали да й противоречат дори насън.
Час по-късно сбирката приключи и гостенките започнаха неохотно да се разотиват. Много от тях очевидно имаха желание да останат още, открили в лицето на Сарина интересен и приятен събеседник. Но след като бе удостоена с няколко свъсени погледа от сина си, Хедър побърза да ги отпрати любезно, като им напомни, че ще се видят със снаха й на годежния бал на Сюзан. При все това когато си тръгна и последната гостенка, беше вече късен следобед.
Бо, който в отчаянието си бе излязъл да се разходи, връхлетя в къщата и веднага грабна пелерината и шапката на своята съпруга.
— Прости припряността ми, мамо, но трябва да се връщам в Чарлстън. Чаят отне повече време, отколкото очаквах.
Той целуна набързо майка си по бузата за сбогом. Брандън излезе на верандата и застана до жена си, за да помаха заедно с нея на младите. Когато каретата потегли, той обгърна с ръка тънката й талия и се наведе към ухото й, за да прошепне:
— Какво ще кажете за още един син, мадам?
Хедър вдигна стреснато глава.
— За бога, откъде ти хрумна подобно нещо?
— Бо не вярва, че все още можем да се любим.
Тя се засмя развеселено и го прегърна през кръста.
— Той не те познава добре. Но когато стане на твоята възраст, ще разбере. Дотогава обаче ми се струва, че е по-добре да помислим за едно пътешествие по море с „Дързост“, вместо за ново дете. Бо планира да вземе Сарина със себе си, щом се роди бебето, а знаеш, че самият ти не си забравил любовта си към плаването.
— Внучето те изкушава, не плаването, скъпа — укори я Брандън с усмивка.
Хедър погали с възхищение мускулестата му гръд и вдигна свенливо сините си очи към неговите.
— Можем да прекарваме много време в каютата си и да се любим. Бог знае какво може да излезе от това.
— Кога казваш, че тръгва Бо?
Бо хвана дръжката на входната врата, за да отвори на жена си, но преди да успее да я завърти, тъмнозелената врата с бял обков бе отворена отвътре от мъж, облечен като иконом.