Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Чула отчаяните й викове, майка й се втурна от помпения заслон. Видя какво става и се опита да направи нещо. Започна да спуска кабели и метални детектори, за да открие ЕА, но компито продължи да потъва, а системите му да замръзват, въпреки че имаше защита спрямо екстремна околна среда.
— На майка ми й трябваха два часа, докато те открие — продължи Тасия и се усмихна на спомените си. — Когато те изтегли изпод леда, замръзналата вода беше образувала около теб ледена черупка. Настоях да те вкарат в моята стая и засилих топлинните генератори до максимум, за да се стоплиш. Запарих чай от черен пипер, но ти, разбира се, не можа да го изпиеш. Беше се вкочанило, но аз бях тази, която треперех през цялото време. Тогава наистина ме уплаши, ЕА. — Тя се обърна и погледна неподвижното съсредоточено компи. — Нищо ли не си спомняш?
— Вече ще го запомня, Тасия Тамблин.
Тя въздъхна.
— Това е само началото.
Щеше да мине доста време, преди ЕА да стане приятелчето, от което имаше нужда.
70.
Зет Келъм
В централния административен комплекс Дел Келъм оглеждаше мониторите, които следяха дейностите в корабостроителниците. Изглеждаше безкрайно доволен от себе си. Зет наблюдаваше кръстосващите в цистерните акули, сигурна, че всеки момент баща й ще се впусне в поредната си лекция или високопарна проповед. Винаги й беше забавно да изслушва многословните излияния по една или друга тема и знаеше, че и този път няма да остане разочарована.
— Спасихме сто двайсет и три бойни компита от корабите на зевесетата. Сто двайсет и три! На всички до едно изтрихме паметта и старото програмиране. След което инсталирахме нови базисни програми, така че в момента са щастливи, че могат да служат на нас. Модулни помощници. — Той поклати голямата си глава. — Ех, ако можехме да накараме и тези трийсет и двама безделници да вършат поне една десета от онова, което биха могли да свършат.
Зет го накара да седне на един стол, за да разтрие напрегнатите мускули на широките му рамене.
— Компитата са програмирани да са бачкатори, татко, а скитниците са възпитани да си сътрудничат и да си вършат работата. Докато тези зевесета са глезени от деца, точно затова са така безпомощни. Дори не знаят как да си сипят кафето и да си облекат дрешките сутрин.
— Значи очаквам твърде много от тях? — изръмжа Келъм. — По дяволите, поне да не бяха толкова неприятни! Непрекъснато се оплакват, че са отегчени… но въпреки това отказват да участват. Ако гравитацията ни не беше толкова ниска, сигурно щяха да получат хемороиди от това седене върху задниците си, без да вършат нищо.
Зет се изкикоти.
— Е, тогава щяха да станат наистина раздразнителни.
Огромната диаграма на стената до рибната цистерна беше изпъстрена с преплетените орбитални трасета на постоянните съоръжения. Светлите точици отбелязваха местоположението на стотици кораби и изкуствени конструкции. Екраните показваха цял микрокосмос от корабостроителни дейности, като се започне от тези на рудните картографи и рудокопачи и се стигне до интериорните дизайнери и декоратори, които доизкусуряваха последните подробности на готовите космически съдове.
Повечето бойни компита бяха препрограмирани най-вече за извършването на най-трудните дейности в корабостроителниците, като пренасянето на богатите на метал отломки по-близо до огромните топилни. Други подробно картографираха гравитационните полета на пръстените и отбелязваха безопасните зони за преносими фабрики и нови стабилни орбити за конструктивни рамки.
— Оставихме част от разузнавателната им програма непокътната, само онова, което би ни било от полза, така че тези бойни компита вършат отлична работа при високорискови проучвания. Четирийсет от тях изпратих в най-плътните концентрации на пръстените, където никога не съм дръзвал да полетя. Прекалено плътни и рисковани са. Със светкавичните си реакции това са най-съвършените пилоти, на които съм попадал — дори на нашите овехтели тромави загребвачи.
— Не са по-добри от мен, татко.
— Не бих искал да пробваш, сладурано. Остави на компитата необмислените рискове. А и ако се повредят… е, винаги можем да използваме компонентите им за отпадъци.