Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Мъглата беше плътна и се стелеше около близките улични лампи като демоничното създание Безкостното, което навремето беше бродило из по-малко оживените пътища в провинцията. Арисилд и други магьосници, с които беше разговарял за занаята предпочитаха мъглата за изработване на илюзии; Никола нямаше как да не се зачуди дали тя спомага и при направата на по-опасни магии.
Той закрачи покрай каменната стена в края на непавираната улица като потриваше ръце, за да ги стопли. Кварталът беше благословено тих. Точно зад Никола се намираше сграда с апартаменти за по-заможни обитатели с низ от украсени с арабески трегери под прозорците на втория етаж и орнаментирани решетки от ковано желязо на нивото на улицата. Главният вход се намираше на съседната пресечка и по това време повечето обитатели трябваше да са на вечеря или на театър. Отсреща й се намираше масивната обезсърчаващо мрачна фасада на една стара къща, затворена за сезона и посещавана единствено от поддържащия персонал. На другия ъгъл беше страничният вход на един и тих и с доста добра репутация хотел.
Нямаше голямо движение, ако не се броят случайните минувачи и кабриолета, паркиран до алеята. Той беше едно старо возило, закупено същия следобед за тази цел и на капрата беше Девис, който от време на време издаваше клопащи звуци с уста към двата наети коня. Никола също беше преоблечен като кочияш, в полуизносено палто и ръкавици без пръсти, и бомбе, килнато на темето. Заедно трябва да създаваха доста убедително впечатление, защото не един и двама от обитателите на апартаментите се опитаха да ги наемат.
Въпреки цялото привидно спокойствие на квартала, Фонтенон Хаус се намираше само на няколкостотин метра по нататък на същата улица. Никола виждаше газените лапи, осветяващи входа за карети и от време на време дочуваше гласовете на пристигащи компании. Всички изказаха възражения относно избора на мястото за засадата, но по всички възможни маршрути между хотела на Октав и тук, нямаше друго, което да е относително спокойно и за което Никола да е убеден, че е проходимо за каретата.
Просто трябваше да действат много бързо и то не само поради заплахата от полицаи и служители в Кралската Гвардия, разпределени към Фонтенон Хаус. Магьосникът нямаше да представлява заплаха за тях, само докато вярваше, че Никола и Ронсард са мъртви. След тази история той ще знае, че съвсем определено не сме мъртви, помисли мрачно Никола. Може би не със всичкия си и блуждаещи насам-натам като идиоти, но не и мъртви.
Единият от конете вдигна глава и изпръхтя и след миг Никола чу чаткане на копита и шум от приближаващо се превозно средство. Той и Девис се спогледаха и Девис се изправи и нервно заоправя юздите.
Никола слезе на улицата, за да пресрещне кабриолета, когато той се материализира от мъглата. Това беше собствената му карета, обичайно карана от Девис, но сега на капрата бяха Крак и Рейнар. Никола хвана повода на единия кон, потупа по врата разтревоженото животно, което го позна и започна агресивно да вре муцуна из джобовете му за някакво лакомство.
— Не са много след нас — наведе се и каза тихо Рейнар — Двама кочияши, един коняр отзад, без придружаващи ездачи. И каретата не носи кралския герб, а само фамилния герб на Фонтенон.
— Значи, формално погледнато, още не сме анархисти, — изрече с невинна ирония Никола.
— Формално, не — съгласи се Рейнар с горчива усмивка. — Но имаме перспектива.
Крак си позволи да се намръщи леко на това лекомислие. След това Никола отстъпи назад. От страничния вход на хотела на ъгъла беше излязла една двойка, която идваше към тях. Това бяха Мадлин и Доктор Хал и появата им означаваше, че току-що са видели каретата на Фонтенон да свива по пресечката, която се виждаше през прозорците на хотелското кафене. Никола каза:
— Готови.
Рейнар се наведе от капрата, все едно оправяше такъмите на конете, а Никола мина с нехайна походка пред кабриолета на Девис, за да му сигнализира.
В следващия миг Никола чу приближаването на по-голямо и по-тежко от кабриолета возило, след което видя силуета му, изниквал в мъглата. Каретата се приближи още и той видя облечените в ливреи кочияш и лакея на капрата. Никола се обърна, облегна се небрежно отстрани на кабриолета и затърси в джоба си кръглия пакет фойерверки, който заместваше анархистичната бомба. Драсна клечка кибрит и запали фитила и когато шумът от приближаващата карета стана по-силен, се обърна и го запрати по средата на улицата.
Той избухна с трясък, който отекна в околните сгради. Разнесе се дим, конете изцвилиха и се изправиха на задни крака и каретата на Фонтенон спря.