С дъх на скандал

Джейд вкара колата в алеята за паркиране. Грейъм беше на предната полянка и подритваше футболната топка.

— Здрасти, мамо!

— Здрасти.

— Виж! — Дриблираше с топката през двора. На няколко крачки от майка си я ритна силно, право в ствола на един бор. — Гол! — извика той и вдигна победоносно юмруци над главата си.

— Не е толкова трудно без вратар.

Той отметна няколко потни черни къдрици от челото си.

— Какво?

— Опитай пак, но аз ще пазя на вратата.

— Добре. — Оттегли се с топката в другия край на двора.

Джейд събу високите обувки и зае защитна стойка пред дървото.

— Готова съм.

Вместо да тръгне отново направо, Грейъм лъкатушеше през тревата, изкусно маневрирайки с пета. Джейд стоеше пред „вратата“, но той успя триково да я изтегли встрани и преди тя да се усети, ритна топката право в дървото.

— Гол!

Джейд се настърви, втурна се напред, бутна го и се строполи след него на земята.

— Фаул! Фаул!

Тя го гъделичкаше в ребрата. Но той я изненада, като се извъртя на една страна и се освободи. Тя седна задъхана.

— Кога се научи да правиш всичко това? Само преди няколко месеца те надвивах.

— Раста.

Тя го изгледа с майчинска гордост.

— Наистина.

— Колко тежиш, мамо?

— Колко нетактично!

— Кажи де, колко?

— Около петдесет и седем килограма.

— Аз съм по-тежък от теб!

— Какво правите вие двамата там? — Кети ги наблюдаваше от верандата.

— Играхме футбол и аз загубих — оплака се Джейд.

Грейъм стана и й помогна да се надигне.

— Търсят те по телефона. Да кажа ли да изчакат до края на полувремето?

— Много смешно — отбеляза Джейд, тътрейки се по стълбите.

Кети се засмя.

— Ще ти налея една кола.

— Благодаря — каза Джейд през рамо и се запъти по чорапи към телефона в хола.

— Ало?

— Госпожице… ъ-ъ… Джейд?

— Да.

— Аз съм Отис Паркър.

Мина повече от седмица, откакто тя остави договора у тях. Беше устояла на изкушението да му позвъни и сега се зарадва, че най-после той се обажда. Отговори с престорено спокойствие.

— Здравейте, господин Паркър.

— Един мъж вдигна слушалката на номера от визитната ви картичка. Той ми даде този номер.

— Сигурно е бил господин Бърк. Надявам се, че се обаждате да ми съобщите, че приемате предложението ми.

— Не, не съвсем. Трябва още да помисля.

Хвана слушалката с две ръце и кимна, за да благодари на Грейъм за студеното питие.

— Господин Паркър, готова съм да повиша офертата. — Трябваше да внимава, защото не бе наясно с причината за неговото увъртане. — Какво ще кажете за сумата от седемстотин и петдесет хиляди долара?

Той закри с ръка слушалката. Джейд долови приглушен разговор. Консултираше се с някой. Госпожа Паркър? Нейното мнение и съвет ли го интересуваха? Или се намесваше трета страна?

— За да предлагате такава цена, сигурно мястото много ви трябва.

— Наистина.

— За какво?

— Не съм упълномощена да ви кажа.

— Хмм, добре. Аз…

— Преди да ми дадете отговор… бих искала да ви съобщя, че ще имате осемнадесет месеца да освободите мястото. С други думи, Джи Ес Ес ще стане собственик след подписването на нотариалния акт, но ние няма да се намесваме година и половина. Така семейството ви ще има достатъчно време да се изнесе. Не сте задължен да използвате периода, но имате право на избор.

Джейд си пийна от кока-колата, преди да завърши този разговор. Пръстите й бяха студени като чашата с лед.

— Ще ви се обадя допълнително — каза най-после господин Паркър.

— Кога?

— Когато реша.

— Господин Паркър, ако трета страна…

— Това е всичко засега. Дочуване.

Джейд дълго се взираше в телефона, след като затвори, и й се искаше да бе казала повече неща, по по-различен начин. Трябваше да се справи със ситуацията с бели ръкавици. Беше заложила не само гордостта си, но и бъдещето си в Джи Ес Ес.