Тъмната кула

— Казах ли ви, че тахийните изобщо не се нуждаят от мозъчните шапки? Те владеят перфектно английски и от време на време съм усещал, че някои от тях имат известни телепатични способности — могат да приемат и изпращат мисли, — ала опитате ли се да проникнете в мозъка им, веднага ще се сблъскате с това сковаващо съзнанието бучене, наподобяващо умствено статично електричество — бял шум. Според мен това е нещо като защитна преграда; Динки пък смята, че самите им мисли звучат така. Както и да е, това само ги улеснява — няма нужда да си слагат мозъчните шапки всеки път, когато излизат навън!

Трампас беше един от кан-той скаутите. Можете да го видите как се разхожда по главната улица на Плезънтвил или седи на пейка в Парка с някоя книга за самоусъвършенстване като „Седем стъпки към позитивното мислене“, а на следващия ден се е облегнал на стената на Къщата на разбитите сърца и се наслаждава на слънцето. Същото е и с другите кан-той блуждачи. Дори да има някаква закономерност в действията им, аз поне не съм успял да я забележа. Нито пък Динки. Което ни кара да мислим, че подобно нещо просто няма.

Това, което винаги е карало Трампас да изглежда различен, е пълната липса на каквато и да е завист към хората. Той е изключително дружелюбен — или беше — и в някои отношения никак не прилича на отрепка. Повечето му събратя изобщо не го харесваха. Което е доста иронично според мен, тъй като ако изобщо съществува такова нещо като „превръщане“, Трампас е един от малцината, които са постигнали известен напредък. Вземете смеха например — най-обикновения смях. Когато отрепките се смеят, звучат като кошница с камъни, която се търкаля по метален улей за спускане на въглища: кара те да потрепериш, както казва Таня. А смехът на Трампас си е напълно нормален — само дето е прекалено висок. Защото той наистина се смее, докато другите се преструват.

Както и да е, един ден подхванах разговор с него. Стояхме на главната улица пред киното. Даваха „Междузвездни войни“ за не знам си кой път. Ако има филм, който никога няма да омръзне на Разрушителите, това е „Междузвездни войни“.

Попитах го дали знае какъв е произходът на името му. Той ми каза да, разбира се, от родовото име на клана му. Всеки кан-той получава човешко име на определен етап от развитието си — това е нещо като белег за зрялост. Динки казва, че отрепките придобиват това право, след като направят първата си чекия, но според мен това са измислици в типично негов стил. Истината е, че не знаем — и едва ли има толкова голямо значение, — но някои от имената са наистина идиотски. Има един тип, който прилича на Рондо Хътън — киноартист от трийсетте, болен от акромегалия, поради което играеше все чудовища и психопати, — та той се казва Томас Карлайл. Имаме кан-той, който се казва Беоулф, и друг на име Ван Гог Бейз.

Сузана закри лицето си с длани и се захили.

— Както и да е, казах му, че Трампас е герой от един нашумял роман за Дивия запад, наречен „Мъжът от Вирджиния“. Беше второстепенен герой, но казваше нещо, което всеки, чел книгата, ще запомни: „Усмихни се, докато казваш това!“ Това заинтригува Трампас и аз му разказах книгата, докато пиехме кафе пред дрогерията.