Тъмната кула

Това според мен означава доста повече от „Радвай се на живота“. Посланието на тази бездарщина е крайно неприятно — чудя се дали разбирате това, за което говоря.

Еди си каза, че поне той със сигурност разбираше — хрумна му, че от брат му Хенри би излязъл страхотен Разрушител. При положение, че му разрешат да си вземе хероина и албумите на „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“, разбира се.

Продължителна пауза от страна на Тед, последвана от тъжен смях.

— Мисля, че е време да направя дългата си история малко по-кратка. Значи бях стигнал до вратата. Е, минахме през нея. Ако сте го правили, със сигурност знаете колко ужасно може да бъде, ако порталът не функционира добре. Мога да кажа, че вратата между Санта Мира, Калифорния, и Тъндърклап бе в по-добро състояние от редица други, през които съм минавал впоследствие.

За миг от другата страна нямаше нищо освен мрак… мрак и далечния вой на онези твари, които тахийните наричат пустинни кучета. После се появиха светлините и тогава зърнах за пръв път тези… тези създания с глави на птици, невестулки… имаше и един с глава на бик — с рогата, муцуната и всичко останало. Джейс закрещя и аз последвах примера му. Дейв Итауей се обърна и понечи да побегне, ала Ермитидж го сграбчи. Добре, и да не го беше сграбчил, какво щеше да направи? Къде щеше да отиде? Щеше да се върне през вратата? Порталът вече се бе затворил, пък и доколкото знам, той е еднопосочен. Само Таня не издаде нито звук и когато ме погледна, това, което видях в очите й и прочетох в мислите й, беше облекчение. Защото знаехме, нали разбирате? Нямахме отговори на всичките си въпроси, но поне двата най-важни ни се бяха изяснили. Къде се намирахме? В един друг свят. Кога щяхме да се върнем обратно? Никога… приживе. Парите ни щяха да си стоят в „Моряшката банка“ в Сан Франциско, докато станат милиони, и никой от нас нямаше да похарчи и цент от тях. Предстоеше ни дълга и тягостна работа.

Там ни чакаше автобус, а шофьорът му беше робот на име Фил.

„Казвам се Фил, не карам пил, нищо няма да ви издам и пак ще ви се струвам мил“ — заяви ни той. Миришеше на прегорели кабели и от вътрешността му се разнасяха всевъзможни стържещи звуци. Сега старият Фил е мъртъв и ръждясва нейде в гробището за роботи заедно с безброй свои събратя, но съм сигурен, че онези разполагат с достатъчно механична помощ, за да доведат докрай започнатото.

Дик припадна, когато се озовахме в Тъндърклап, но после се свести — малко преди да зърнем светлините на поселището. Таня положи главата му в скута си; още си спомням с каква благодарност я гледаше той. Странно е какви неща си спомня човек, нали така? Щом влязохме вътре, ни разпределиха по апартаментите и се погрижиха да бъдем нахранени… угощението беше царско — първото от многото.

На следващия ден започнахме да работим. И като изключим малката ми ваканция в Кънектикът, оттогава все работим.

Бротиган замълча за момент, след което изрече: