Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Роланд изсумтя утвърдително. Блесналите му очи бяха приковани във въртящите се ролки на магнетофона.
— Попитах го къде ще се отвори тази дупка. Той ми отвърна, че не знае — трябвало да разчитам на късмета си. Както и да е, не му мислих много. Страхувах се, че ако го направех, вероятно щях да си намеря причини да остана. Затова му рекох:
— Давай, Шийми — изпрати ме буги-бай-бай.
Той затвори очи и се концентрира… и изведнъж ъгълът на стаята ми изчезна. На негово място виждах автомобили, които фучаха в двете посоки. Картината беше размазана, ала си бяха типичните американски коли. Нито спорих, нито разпитвах повече — просто тръгнах към тях. Не бях напълно сигурен, че ще мога да премина в този друг свят, но вече изобщо не ми пукаше. Мислех си, че най-доброто нещо, което бих могъл да сторя, беше да умра. Най-малкото това щеше значително да ги забави.
И точно преди да направя решаващата крачка, Шийми ми изпрати следното мисловно послание: „Потърси моя приятел Уил Диърборн. Истинското му име е Роланд. Приятелите му са мъртви, но той още е жив, защото мога да го чуя. Той е стрелец и има нови приятели. Доведи ги тук и те ще накарат лошите хора да спрат да измъчват Лъча, по същия начин, както накараха Джонас и приятелите му да спрат, когато щяха да ме убият.“ За Шийми това беше цяла лекция!
Затворих очи и пристъпих. За миг имах чувството, че се обръщам с главата надолу, но това бе всичко. Никакви камбанки, никакво гадене. Всъщност даже бе приятно — в сравнение с портала Санта Мира. Озовах се на четири крака близо до оживено шосе. В тревите имаше част от вестник — сграбчих го и видях, че съм се приземил в април 1960, почти пет години след като Ермитидж и дружките му ни подбраха през вратата в Санта Мира, на другия край на страната. Държах страница от „Хартфорд Кюрант“49, а шосето се оказа „Мерит Паркуей“.
— Шийми може да създава магически врати! — възкликна Роланд. Беше се заел да почисти револвера си, докато слушаше, но сега остави оръжието настрана. — Ето как ни телепортира! Ето как!
— Тихо, Роланд — обади се Сузана. — Това трябва да е приключението на Тед в Кънектикът. Искам да чуя тази част.
ЕДИНАЙСЕТ
Но никой от тях не чува за приключението в Кънектикът. Той просто го нарича „история за някой друг ден“ и казва на слушателите си, че е бил хванат в Бриджпорт, докато се опитвал да събере достатъчно пари, за да изчезне завинаги. Отрепките го качили в една кола и го закарали в Ню Йорк, където го отвели в някакъв ресторант на име „Дикси Пиг“. От там отишъл във Федик, а от Федик — до станция Тъндърклап; от станцията го върнали обратно в „Синия рай“ — о, Тед, как изкара, радваме се да те видим, добре дошъл отново при нас.
От лентата на четвъртата ролка вече е останало само една четвърт, а гласът на Тед е прегракнал до шепот. Въпреки това той продължава:
— Не бях отсъствал дълго, но времето тук бе направило един от хаотичните си скокове напред. Хълма о’ Тего вече го нямаше — най-вероятно заради мен — и на негово място беше назначен Прентис от Ню Джърси, новият ки’-дам. Той и Финли ме подложиха на многократни разпити в покоите на Девар-лорда. Нямаше никакви физически изтезания — предполагам, че продължаваха да ме смятат за твърде важен, та да рискуват да ме повредят, — но се опитваха да ме уплашат по различни начини, прилагайки върху мен всевъзможни умствени трикове. Освен това ме накараха да разбера, че ако се опитам да избягам отново, приятелите ми от Кънектикът ще умрат. Тогава им казах: „Абе, вие не разбирате ли? Ако продължа да си върша работата, те пак ще умрат. Всички ще пукнат… с изключение може би на този, когото наричате Пурпурния крал.“
„Това може да е вярно, а може и да не е, сай — каза Прентис. — Ала дори и да е така, няма да страдаме, когато «пукнем», както сам се изрази. Малкият Боби и Мишката Каръл, от друга страна… да не споменаваме майката на Каръл и приятеля на Боби Съли-Джон…“ — нямаше нужда да довършва. Още се чудя дали знаеха колко ме изплашиха с тази заплаха срещу младите ми приятели. И колко ме разгневиха.
49
Най-старият вестник в Америка — Б. пр.