Тъмната кула

ДЕВЕТ

Той им разказа за първите си няколко дежурства в Школата и как осъзнал — не постепенно, а почти изведнъж, — че не са тук, за да издирват шпиони, да четат мислите на руските учени или да се занимават с „онази космическа идиотщина“, както казва Динки (тогава Динки още го няма, но Шийми е тук). Не, това, с което се занимават, е да разрушават нещо. Той го усеща — и не само в небето над „Алгул Сиенто“, но и навсякъде около тях, дори под краката им.

Обаче се чувства добре. Храната е отлична и въпреки че сексуалните му апетити са поотслабнали, от време на време се възползва от възможността за симулационен секс, като всеки път си напомня, че той не е нищо повече от визуализирана мастурбация. По време на скиталческите си години го е правил с доста случайни партньорки (или курви, защо не го кажеш направо), както мнозина пътуващи мъже, и може да каже, че този секс също е своего рода мастурбация — тъкмо си й го набутал и я шибаш здраво, целия плувнал в пот, и тя не спира да повтаря „о, да, о, да, о, да“… ала всъщност през цялото време се чуди дали не трябва да натисне газта и да отпраши, за да провери кога точно ще бъде разпродажбата в онзи магазин за бельо. Както с повечето неща от живота, и тук трябва да използваш въображението си, а Тед умее да прави това, страшно е добър в дъртия номер с визуализацията, благодаря ви много. Той харесва покрива над главата си, харесва компанията — стражите са си стражи, да, така е, ала спомощникът им вярва, когато му казват, че работата им е не само да се грижат някой от Разрушителите да не избяга, но и да внимават нищо лошо да не влезе в „Синия рай“. Повечето от затворниците също му харесват и след някоя друга година осъзнава, че по някакъв странен начин те се нуждаят от него. Той може да ги успокои, когато изпаднат в червените кризи; може да облекчи носталгията им — достатъчно е само да поговори с тях за не повече от час. А това е хубаво. Може би всичко е хубаво — той определено има чувството, че върши нещо добро. Да тъгуваш по дома си е човешко, но да Разрушаваш е божествено. Опитва се да го обясни на Роланд и неговия ка-тет и дава най-доброто от себе си, ала най-точното сравнение, което му идва наум, е да можеш най-накрая да почешеш онова недостижимо място на гърба, дето ужасно те сърби. Харесва му да ходи в Школата, на другите също. Приятно му е да седи там, да вдъхва аромата на дърво и кожа, на търсене… търсене… и накрая, изведнъж, аааах_. Ето на! Впиваш ноктите си и увисваш като маймунка на клон. Разрушаваш, миличък, а това е божествено._