Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Станахме приятели. Аз му разказвах какво става в малката ни общност от Разрушители, а той споделяше с мен най-различни интересни, но невинни неща от своята страна на оградата. Оплакваше ми се и от екземата си, от която адски го сърбеше главата. Непрекъснато повдигаше шапката си — подобна на еврейска — за да се чеше. Твърдеше, че това било най-лошото място от всички възможни — по-лошо дори и от дететвореца ти. И малко по малко осъзнах, че всеки път, когато Трампас повдига шапката си, аз мога да чета мислите му. И то не само тези най-отгоре, ами всичките. Ако бях бърз — а аз се научих — можех дори да търся сред безбройните мисли в главата му, тъй както човек прелиства енциклопедия в търсене на статията, която го интересува. Само дето не бе точно така; по-скоро беше като да включваш и изключваш радиоприемник по време на излъчването на новините.
— Егати — възкликна Еди и си взе още една грахамова бисквита. Така му се искаше да има мляко, в което да я топне — грахамова бисквита без мляко беше като пияна вишна без ликьор.
— Представете си, че включвате радио или телевизор, усилени до дупка — каза Тед с треперливия си глас, — а после отново ги изключвате… също толкова бързо. — Той нарочно сля трите думи и всички се засмяха — даже и Роланд. — Това ще ви даде известна представа. Сега ще ви кажа какво научих. Подозирам, че вече го знаете, ала не мога да поема риска, ако не сте го узнали. Защото е адски важно.
Както трябва да знаете, уважаема лейди и джентълмени, Тъмната кула съществува. Някога там са се пресичали шест лъча, които едновременно черпят сили от нея — тя представлява невъобразимо мощен източник на енергия — и я крепят. Четири от тези Лъчи вече ги няма — последният рухна съвсем скоро. Двата, които останаха, са Лъчът на Мечока, Пътят на Костенурката — Лъчът на Шардик — и Лъчът на Слона, Пътят на Вълка, — който някои наричат Лъчът на Ган.
Чудя се дали бихте могли да си представите ужаса ми, когато разбрах какви всъщност ги вършехме в Школата. Когато почесвах онзи невинен сърбеж. Още тогава знаех, че се занимавахме с нещо важно. Знаех си.
Имаше и нещо по-лошо — нещо, което не бях подозирал, което се отнасяше само до мен. Знаех, че се различавам по някакъв начин от останалите; най-малкото бях единственият Разрушител със зрънце състрадание. Когато колегите ми изпадаха в червените кризи, аз бях, както вече ви казах, единственият, към когото можеха да се обърнат. Пимли Прентис, Девар-лордът, венча Таня и Джон Растосович — той настоя за това и не поиска да чуе нито дума против тази идея, заявявайки, че това било негова привилегия и отговорност, че бил като капитана на едновремешен крайцер — и, естествено, те се съгласиха. Имаха ли избор? После обаче двамата дойдоха в апартамента ми и Таня ми каза:
„Искам ти да ни венчаеш, Тед. Тогава наистина ще бъдем женени.“
Понякога се питам наистина ли си смятал, че това е било всичко. Преди да започнеш да се виждаш с Трампас и да подслушваш всеки път, когато той вдигне шапката си, за да се почеше… наистина ли си смятал, че капчиците жал и любов в душата ти са единствените неща, отличаващи те от останалите? Или си се заблуждавал за това?
Не знам със сигурност, но мисля, че поне по това обвинение съм невинен. Наистина не осъзнавах, че талантът ми надхвърля четенето на мисли и Разрушаването. Аз съм като микрофона за певеца и анаболния стероид за мускула. Аз… ги засипвам. Сега ще ви го илюстрирам с пример: апаратите на отрепките измерват силата ни в така наречените даркове. Двайсет-трийсет души в Школата отделят петдесет дарка за един час без мен. А с мен числото скача до петстотин дарка за час. И то на секундата.
От онова, което подслушах в главата на Трампас, разбрах, че ме смятат за находката на века — може би на цялото време, — единственият незаменим Разрушител. Вече им бях помогнал да заличат един Лъч и бях заличил векове от работата им върху Лъча на Шардик. Когато Лъчът на Мечока се скъса, уважаема лейди и джентълмени, на този на Ган му остава съвсем малко време. А щом и той се скъса, Тъмната кула ще се срине, ще настъпи краят на Съзиданието и Окото на Съществуването ще ослепее.
Нямам никаква представа как успях да прикрия тревогата си от Трампас. И имах основания да смятам, че изражението ми далеч не беше толкова невъзмутимо, както си мислех тогава.
Знаех, че трябваше да се измъкна. Точно тогава Шийми дойде за пръв път при мен. Мисля си, че през цялото време беше чел мислите ми, но нито аз, нито Динки знае това със сигурност. Всичко, което знам, е, че една нощ той дойде в апартамента ми и ми изпрати следната мисъл: „Ще направя дупка за теб, сай, през която да се измъкнеш, буги-бай-бай.“ Попитах го какво има предвид и той само ме изгледа. Не е ли странно колко много може да каже един-единствен поглед? Не обиждай интелигентността ми. Не губи времето ми. Не губи и своето. Не прочетох тези мисли в съзнанието му, за Бога, не! Видях ги на лицето му.