Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Роланд и неговият ка-тет прекрасно знаеха това.
— Недей да преувеличаваш заслугите ми — рекох му аз. Както казва моят познат Динки, аз не си оставям работата на улицата. Не искам да те задължавам по някакъв начин.
Ала той ми каза, че не можел да не се чувства благодарен, след което се огледа и ми прошепна:
„Ще ти се отплатя за добрината ти, Тед, като ти кажа да им съдействаш — доколкото можеш. Не смятам, че ще ми навлечеш проблеми, ала не искам и ти самият да пострадаш. Може и да не се нуждаят чак толкова от помощта ти.“
Сега ме чуйте много добре, уважаема лейди и джентълмени, защото това, което ще ви кажа, може да се окаже доста важно; аз просто не знам. Това, което знам със сигурност, е, че думите на Трампас ме разтърсиха дълбоко. Той рече, че сред всички светове има един, който е уникален. Наричат го Реалния свят. Всичко, което моят познайник кан-той знае за него, е, че е реален тъй, както е бил реален Средният свят, преди Лъчите да отслабнат и той да се промени. В онази Америка, която е част от този специален „реален“ свят, времето понякога се движи на тласъци, но винаги тече само в една посока — напред. И в този свят живее човек, който също е своего рода „спомощник“; дори навярно е смъртният пазител на Лъча на Ган.
ДВАНАЙСЕТ
Роланд се обърна към Еди и в мига, в който погледите им се срещнаха, устните им промълвиха една-единствена дума: „Кинг“.
ТРИНАЙСЕТ
Трампас ми каза, че Пурпурният крал се опитал да убие този човек, но ка пазела живота му.
„Ала казват, че песента му е изминала цикъла си — продължи Трампас, — макар че никой не знае какво точно означава това.“
И сега ка не Червеният крал, ами обикновената стара ка — е предопределила, че този човек — бил той пазител или не — трябва да умре. Той е Спрял, разбирате ли? Каквато и песен да е пял, сега е спрял и това най-сетне го е направило уязвим. Но не за Пурпурния крал. Трампас изрично подчерта това. Не за Краля, а за ка.
„Той не пее вече — рече събеседникът ми. — Песента му е изпята. Той е забравил розата.“
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Навън, в безмълвната пустош, Мордред се оттегли, за да обмисли това, което беше чул.
ПЕТНАЙСЕТ
— От думите на Трампас разбрах, че вече не съм тъй незаменим, както смятах. Естествено, че искаха да ме задържат; все пак беше въпрос на чест да бъде разрушен Лъчът на Шардик, преди смъртта на този човек да доведе до рухването на Лъча на Ган.
Пауза.
— Нима никой не виждаше смъртоносното безумие на една раса, която се носеше стремително към ръба на забвението, за да се хвърли отвъд? Явно не. Ако си даваха сметка за това, най-малкото нямаше да бързат толкова. Или просто нямаха достатъчно въображение? Кой ли би повярвал, че подобно нещо би могло да доведе до края на света…
ШЕСТНАЙСЕТ
Роланд нетърпеливо завъртя пръстите на лявата си ръка, сякаш беловласият мъж, чийто глас слушаха, можеше да ги види. Искаше да чуе всичко, което кан-той стражите знаеха за Стивън Кинг, но Бротиган бе поел в съвсем друга посока. Това бе напълно разбираемо — човекът беше изнемощял, — обаче това бе по-важно от всичко друго. И Еди също го знаеше — напрегнатото изражение на лицето му бе достатъчно красноречиво свидетелство за Стрелеца. Всички гледаха как кафявата лента — вече не по-дебела от три милиметра — невъзвратимо се топи.
СЕДЕМНАЙСЕТ
… но ние сме просто едни невежи хуми и предполагам, че няма как да знаем тези неща, още по-малко пък да твърдим със сигурност…
Тежка, уморена въздишка. Ролката се върти, а последните сантиметри от лентата чезнат безмълвно и безполезно между главите на магнетофона. Най-накрая гласът на Бротиган отново се чува (този път за последно):
— Попитах Трампас за името на този магически човек и той ми каза: