Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Кой е?
Бърз поглед към прозореца, за да добие представа за часа.
— Искахте да ви събудя в пет часа.
Дълбоката въздишка на облекчение, изтръгнала се от гърдите на Джони, показа, че е разпознал гласа на собственика.
— Благодаря ви! — извика в отговор той. — След половин час искаме да вечеряме в стаята си.
Младият мъж обърна глава към Елизабет и вдигна въпросително вежди. Тя кимна, правейки движения с ръце, сякаш се мие.
— Тук има вода — прошепна той и посочи с глава към западната стена.
— Баня — поясни тя, събрала длани в безмълвна молба.
— Ще ни трябва също и вана, за да се изкъпем! — извика Джони.
Едва след като стопанинът отвърна „Да, милорд“ и думите му бяха последвани от звука на отдалечаващи се стъпки, той остави пистолетите обратно на стола и се отпусна в леглото.
— Пипни сърцето ми. Събуди ме насред сън. Боже мой — възкликна той и постави ръце зад главата си, — това не подейства особено успокоително.
Елизабет постави ръка върху кожата на якето точно над сърцето му и усети лудия ритъм.
— Трябва ни куче-пазач — каза с усмивка тя.
— Трябва ни дяволският кораб.
— Може би тази нощ ще откриеш къде се намира Роби.
— Дано.
— Възможно ли е… да е пленен? — Думите едва не заседнаха в гърлото й.
— Не знам — отвърна й с въздишка той. — Навън гъмжи от патрулиращи войски и кораби. Как така се случи бягството ни да съвпадне с приемането на указа за чужденците!
— Можем ли да останем тук, докато го открием?
Малката странноприемница й действаше кой знае защо много успокояващо.
— Никъде не можем да се задържаме дълго. Иначе всички ще разберат, че не сме просто пътници, минаващи оттук, щом се задържаме с дни на пет мили от главния път.
— Няма ли да е по-добре да отидем в Беруик? Мястото е по-голямо и няма да събуждаме толкова подозрения.
Джони поклати тъмнокосата си глава в знак на несъгласие.
— Там има двама англичани — измърмори той. — Утре сутринта ще знам повече.
Тя смръщи недоволно вежди.
— Мразя да чакам така… без да знам къде си, какво правиш…
— Не мога да те взема с мен в Беруик.
Гласът му, макар и тих, звучеше безпрекословно.
— Знам, знам… — Младата жена въздъхна.
— Не мога да яздя, не мога да бягам, дори едва се движа. Това е толкова ненавременно, толкова допълнително утежнява положението ни…
— Тихо, тихо — рече успокоително Джони, като погали нежно бузата й. — Само още няколко дни, скъпа — прошепна той.
— Наистина ли? — Тя беше трогателна в нуждата си от надежда. Нямаха друг избор, той го знаеше. Не можеха да си позволят да чакат, когато около тях гъмжеше от войска.
— Наистина — отвърна той.
Първо донесоха водата за банята и двете вани, които разположиха край огъня. След това ги напълниха с топла вода, от която се вдигаше пара. След като слугините излязоха, Елизабет с благодарност се отпусна във ваната. Облегна се назад на облегалката за главата и въздъхна доволно.
— Така горе-долу трябва да изглежда раят, или поне сега представата ми за него е такава, след толкова дни, прекарани по пътищата. Събуди ме — каза тя, притворила очи, — когато водата се изстуди.
— Стой, колкото искаш — отвърна Джони, докато събличаше дрехите си. — Те ще оставят още гореща вода пред вратата. Ще я внеса, когато ти потрябва.
Скоро Елизабет се отдаде на блажена полудрямка, почувствала се божествено след трудните дни в планината. Джони също влезе във ваната си. Отпочинал и изпълнен с енергия, той обмисляше как да се срещне с Роби. Въпреки че ваните бяха големи, те все пак не бяха достатъчно удобни за човек с неговия ръст, затова не след дълго той изскочи от водата, отиде до вратата и донесе медните ведра, покрити с капаци.
Използва водата от едното ведро, за да се изплакне. Застана прав във ваната и изля съдържанието му върху главата си. По стройното му силно тяло започнаха да се стичат поточета. След като се изсуши с голяма памучна кърпа, младият мъж се отпусна върху един стол. Изпълнен с увереност, че Роби ще се появи скоро, той твърдо бе решил тази нощ да открие начин да му изпрати съобщение. Протегнал дългите си крака, Джони се наслаждаваше на краткия си отдих, без да може да откъсне очи от съблазнителния вид на жена си. Отметнала назад глава върху облегалката на ваната, извивката на шията й привличаше като с магнит погледа му — бяла, елегантна, потънала в падината между ключиците й. Едва подавайки се над водата проблясваха пълните полукълба на гърдите й и се белееха в постепенно сгъстяващия се полумрак. Лекото й дишане образуваше едва видими гънки по водната повърхност, по която се носеха мокрите й руси кичури.