Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Той се почувства странно успокоен, въпреки че патрулни отряди претърсваха местността заради тях, отплаването им бе отложено неизвестно за кога. Беше достатъчно да е с нея и външният свят сякаш преставаше да съществува.
След малко Джони стана, за да запали свещите, тъй в стаята вече нищо не се виждаше. В това време пристигна и вечерята им. Той омота кърпата около си, отвори вратата и взе подносите от момичетата. Не искаше да влизат в стаята, за да не притесняват Елизабет. Без да забелязва възхитените им погледи, закачливия им смях, той преброди на три пъти помещението, за да пренесе таблите, благодари им и затвори вратата.
Приглушените смехове бяха нарушили блажената дрямка на Елизабет.
— Навсякъде имаш обожателки — каза тя, обхождайки с поглед високото му мускулесто тяло, след като камериерките си бяха тръгнали.
Увитата около кръста му кърпа оставяше малко работа за въображението.
— Не забелязах. Интересува ме само една обожателка — отвърна с мързелива усмивка той, — и това е мократа нимфа в спалнята ми. Искаш ли първо да се изкъпеш и после да хапнеш, или първо ще хапнеш и след това ще се изкъпеш? — попита Джони, като все още държеше последния поднос. — Или и двете?
— И двете, струва ми се, защото водата е все още топла, а аз, както обикновено, съм гладна.
— Ти ще се чувстваш добре в някой харем, скъпа. Източните красавици се развличат предимно с ядене и къпане. А тези дейности им осигуряват пълнотата, желана от господарите им.
— А ти откъде знаеш това?
Изражението му беше неразгадаемо.
— Човек може да научи някои неща от арабската култура в резултат на търговските си отношения с Близкия изток.
— Надявам се също така, че си започнал да цениш пълните жени, откакто не мога да видя пръстите на краката си.
— Определено е така — отвърна любезно той. — Колкото по-пълна, толкова по-добре. Кажи ми сега, първо десерта си ли ще ядеш?
След петте месеца брачен живот знаеше, че обикновено тя предпочиташе първо десерта.
Започна да я храни като бебе, за да не вади тя ръката си от топлата вода. Първо изядоха плодовия си пай със сметана, после се захванаха с прекрасно прясно домашно сирене. По време на кратката почивка между отделните блюда, Джони изля още едно ведро с гореща вода, за да поддържа топлината във ваната. След това отиде до камината, за да добави дърва.
Беше махнал кърпата, която беше сложил заради прислужниците и Елизабет го следваше с поглед. Свободно пуснатата по раменете му коса беше все още мокра, красивите мускули на ръцете и гърдите му трептяха, докато вдигаше и изливаше тежкото ведро във ваната. Без да се притеснява от голотата си, той се движеше с естествена грация — красив, строен, атлетичен.
— Искам целувка — прошепна Елизабет. Великолепната гледка, която представляваше той, дразнеше сетивата й и я възбуждаше, тя не можеше да устои на явната му мъжественост.
Той погледна през рамо към нея и й се усмихна.
— Почти свърших.
След като сложи още две лопати въглища в огъня. Джони се изправи и тръгна към нея. Подпря се с ръце от двете страни на ваната и се наведе да я целуне.
Той обаче се спря мигновено, когато мократа й длан докосна мъжкото му достойнство.
— Нека да не се захващаме с това — промълви тихо той миг по-късно, борейки се с огъня, лумнал изведнъж в него в отговор на действията й. — Минали са едва няколко дни от падането ти.
Джони разтвори пръстите й, за да се освободи и застана така, че тя да не може да го стигне.
— Чувствам се прекрасно. А и ти изглеждаш чудесно добави възхитено тя, без да откъсва поглед от втвърдената му мъжественост.
Не можеше да забрани на тялото си да отвърне незабавно, но беше непоколебим в решението си, тъй като споменът за ужаса, който изживя при падането на Елизабет, беше още съвсем пресен в паметта му.
— Изкъпи ме — прошепна тя.
— Само при условие, че се държиш прилично.
Гласът му беше дрезгав, пресипнал от усилията да се сдържа.
— Ще се опитам.
Видят й обаче напомняше немирна малка русалка. Строгият му поглед я прониза.
— Наистина ще се опитам — обеща тя. Джони се чувстваше особено, неловко, разумът и тялото му бяха в пълно неразбирателство.
— Както сама виждаш — рече тихо той, — желание никак не ми липсва…
— Ела тук вътре при мен…
— Или да дойда вътре в теб — отново въздъхна нещастно той. — Притеснявам се обаче за детето…
— Но аз ни най-малко не се чувствам зле, усещам се отпочинала и стоплена… и влюбена, а ти изглеждаш…
Очите й се спряха върху доказателството за неговата възбуда и той забеляза познатата нетърпеливост, която толкова го възбуждаше.