Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Холтспър се прекъсна, сякаш бе стигнал до някаква тайна, която не искаше да разкрие.
— Ако беше? — попита Мериън с глас, който показваше, че е променила интереса си. — Ако беше какво, Хенри?
— Ако бях — продължи нейният любим, измъквайки се от неудобното положение с едно щастливо извъртане, — много по-рано щях да ти кажа, че те обичам.
Думите бяха хубави, но уви — двусмислени! Те доставиха на Мериън удоволствие да си помисли, че той отдавна я обича, но същевременно събудиха у нея болезнено чувство, като си спомни как смело го бе примамила да й разкрие чувствата си.
Веднага щом изговори това, изглежда, че и той забеляза опасността от подобно тълкуване и за да го избегне, бързо се върна на предишния си въпрос.
— Да сторя същото, каза ти, което съм сторил с цветята. С кое?
— Със знака, който ти дадох, Хенри, е бялата ръкавица.
— Когато я хвърля на земята, както хвърлих тези увехнали цветя, то ще бъде, за да предизвикам на дуел оня, който ще се осмели да оспори правото ми да я нося. Когато това време дойде, Мериън Уейд…
— О! Никога! — извика тя и развълнувана, горещо стисна ръката му и влюбено го погледна. — Никой друг освен тебе, Хенри, няма да има това право. На никои друг не бих го отстъпила. Вярвай ми! Вярвай ми!
Защо Холтспър прие това искрено уверение с въздишка? Защо извика то у него тъга?
До него стоеше най-хубавата жена в графство Бъкингамшайър, най-хубавата жена може би в цяла Англия; на рамото му лежеше най-красивата глава; до сърцето му туптеше сърце, което откликваше на неговото сърце, което всеки принц би бил горд да притежава. Защо въздъхна, докато слушаше искрените уверения, че това сърце му принадлежи?
Ако не бе тъмнината, която скриваше лицето му, ако туптенето на нейното сърце не й попречи да чуе въздишката му, Мериън Уейд щеше да зададе този въпрос и със страх щеше да очаква отговора.
Тя не видя израза на лицето му, не чу въздишката и въпреки това някакво смътно подозрение я разтревожи. В отговора имаше нещо, което не я задоволи, нещо недоизказано.
— О, Хенри! — каза тя. — Сега ти ме оставяш. Аз знам, че трябва да се разделим. Кога ще те видя пак? Може би след много, много време?
— Веднага, щом имам възможност, любов моя!
— Ще ми обещаеш ли нещо, Хенри?
— Да, Мериън, всичко, което искаш от мене.
— Благодаря! Благодаря! Знам, че ще изпълниш обещанието си. Приближи се, Хенри! Погледни ме в очите! Светлината е слаба, но не ми трябва по-силна, за да видя, че очите ти казват истината. Аз знам че те са красиви, Хенри!
Лицето на Холтспър потръпна под изпитателния й поглед.
— Какво трябва да ти обещая? — попита той с желание да скрие смущението си.
— Не се страхувай, Хенри. Това, което ще искам от тебе, не е много. Не е много за тебе, но значи всичко за мене. Слушай и ще ти кажа. Откакто се срещнахме, искам да кажа — откакто знам, че ме обичаш, аз научих едно нещо. То е, че не бих могла да живея и да ревнувам. Терзанията, които, преживях през тези дванадесет часа, ме увериха в това. Можеш да ми се смееш, Хенри, но не мога другояче. Не. Трябва или да бъда щастлива, или да умра.
— Ти, живот мой! Защо изобщо мислиш за ревност? Можеш да бъдеш сигурна, че ако тя трябва да застане между нас, тя ще бъде нещастие за мене, а не за тебе. Само за мене.
— Шегуваш се, Хенри! Ти не познаваш сърцето, което си покорил. Първият му цвят е твой. Макар че често са го искали — прости за откровеността, — никога досега то не е принадлежало другиму. О, Хенри! Ти не знаеш колко те обичам! Не мисли, че това е мимолетна прищявка на романтично момиче, което може да се промени под влиянието на по-зрялата възраст. Аз съм жена, чието моминство е отминало, Холтспър! Ти ме спечели! Ти спечели любовта на една жена!
Какво блаженство за сърцето на този, към когото бяха отправени тия думи!
— Кажи ми, любима Мериън! — извика той. — Прости егоистичния въпрос, но не мога да не го задам. Кажи ми, защо ме обичаш толкова? Аз не го заслужавам. Аз съм два пъти по-възрастен от тебе. Аз вече съм изгубил оная външност, с която може би бих могъл да спечеля една романтична любов, О, Мериън Уейд! Аз съм недостоен за любов като твоята. Съзнанието за това ме кара да те попитам: защо ме обичаш?
Мериън замълча, сякаш се колебаеше да отговори. И нищо чудно. Подобен въпрос се задава често, но да му се отговори правилно е трудно.
За тази сдържаност има причини, психологически причини, които мъжкото сърце трудно може да разбере.
Крепостта на жената е нейното сърце и неговата сила се крие в това, да пази в тайна своите помисли. От всичките му тайни най-святата, последната, която трябва да бъде изказана, е тайната, съдържаща отговора на въпроса: „Защо ме обичаш?“