Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Нищо чудно, че Хенри Холтспър не получи незабавен отговор.
По-скоро пламенността му, отколкото жаждата за искреност го накара да настоява.
— Аз съм чужд на твоята среда, ако не на твоята класа. Хората ще ти кажат, че съм авантюрист. Аз приемам това име, но с уговорка, че работя не за себе си, а за моите ближни, за ония бедни хора, заробени от данъци, които ме заобикалят. Мериън Уейд, аз те отегчавам. Отговори на моя въпрос: защо ме обичаш?
— Хенри! Не знам. Хиляди мисли се тълпят в главата ми. Мога да ти дам хиляди причини, всички събрани в една: обичам те, защото те обичам!
— Достатъчно, скъпа Мериън! Вярвам ти. Нужно ли е и аз да ти казвам същото? Нужно ли е нещо повече от това, да ти дам моята честна дума?
— Не, не, Хенри! Знам, че сега ме обичаш.
— Сега! Сега и винаги!
— Обещаваш ли, Хенри?
— Обещавам, Мериън!
— О, Хенри! Обещай ми още нещо. Ти каза, че ще ми обещаеш.
— Какво още, Мериън?
— Казах ти, че бих предпочела смъртта пред ревността. Аз казах истината, Хенри. Чувала съм, че сърцето понякога се променя въпреки волята си. Не го вярвам. Сигурна съм, че моето сърце никога не може да се промени. Твоето би ли могло, Хенри?
— Никога! Какво искаш да ти обещая? Какво е това, с което искаш да ме обвържеш?
— Сега аз имам само едно, за което живея — отвърна дъщерята на сър Мармадюк Уейд, — и това е твоята любов, Холтспър. Обещай ми, че когато престанеш да ме обичаш, ще ми го кажеш направо и без страх. Обещай ми това, Хенри, защото тогава аз с радост ще предпочета смъртта.
— Глупости, Мериън! Защо да се съгласявам на подобно празно условие? Ти знаеш, че аз ще те обичам, докато съм жив.
— Хенри! Хенри! Не отказвай това, за което те помолих. Какво безсмислено намираш в молбата ми?
— Нищо, скъпа Мериън. Ако настояваш, ще ти обещая: нещо повече, ще ти се закълна дори. Кълна се, че ще бъда откровен и ще кажа истината. Ако някога сърцето ми престане да те обича, ще ти кажа за неговата измяна. Колко лесно ми е да обещая нещо, което никога няма да се случи!
— Но ти може да си далеч от мен, Хенри? Врагове може да ни разделят? Може би няма да имаш възможност да ме видиш? Тогава…
— Тогава какво искаш да сторя, мила Мериън?
— Да върнеш любовния залог, който ти дадох. Да върнеш ръкавицата — бялата ръкавица. Когато я видя, ще разбера, че този, комуто я дадох, а заедно с нея дадох и сърцето си — този, който някога ценеше подаръка, не държи вече за него. Това ще бъде по-благороден начин, отколкото думите — защото думите, с които ще ми кажеш горчивата истина, може би ще бъдат последните, които ще чуя.
— Щом искаш, любимка, обещавам да изпълня условията ти, колкото и безсмислени да ми се струват. Ах, Мериън! Ти никога няма да получиш ръкавицата си обратно — никога няма да я получиш от мен. Аз ценя бялата ръкавица твърде много, за да се разделя някога с нея, ценя я повече от всичко друго в света — с изключение на бялата ръка, която тя някога е предпазвала и която с божията воля ще бъде моя!
Когато Холтспър изрече тези страстни думи, той приближи „бялата ръка“ до устните си и отпечата върху нея една гореща целувка, изпълнена с любов.
Това беше прощалният поздрав, макар че не бе предназначен за такъв.
Светкавицата блесна в този миг и разкри две фигури в положение, което показваше, че са влюбени, отдали сърцата си един на друг.
На същата светлина можеше да се види и трета фигура, застанала отвъд верандата, на по-малко от десетина крачки.
Беше женска фигура с лице на младо момиче — гологлаво и без наметка въпреки проливния дъжд на безжалостната буря.
Влюбените, погълнати от своите нежни мисли, не биха забелязали натрапницата, ако не беше един тих вик, който се откъсна от устните й, и привлече вниманието им върху нея.
Когато светкавицата блесна отново, тя беше изчезнала.
— О! — извика Мериън. — Това приличаше на сянката на някоя прокоба. Бягай, Хенри! Грози те опасност! Бягай! Бягай!
Без да се бави, Холтспър послуша съвета.
Той бързо прекоси живия плет, скочи в изкопа и тръгна към задната страна на къщата.
Глава XLVII. Преследването
Бет Денси беше тази, която призрачната светлина разкри; тя се придвижваше като злокобна сянка между храсталаците и накара влюбените да се разделя така внезапно.
Леснодостъпният часовой последва и втората си молителка, която мина безшумно край него, но този път не за да поиска целувка, а просто да изкаже уважението си към дамата, като я изведе любезно вън от границите на своето владение.
Беше разбрал вече колко голяма е нейната благодарност от предплатата, която получи.