Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
До този миг тя не беше изпълнила думите си. Подслонът беше наблизо, но тя не се беше възползувала от него, а когато любимият й спря да говори, тя сякаш вече не мислеше за подслона.
Качулката все още висеше на раменете й и главата и беше изложена на бурята. Дъждовните капки блещукаха по гъстите й златни коси и се губеха вътре в тях. Те радостно се гонеха по топлите й, поруменели страни; струяха по диплите на скъпата й наметка, свободно влизаха в гънките, но тя не ги забелязваше.
Ако преди малко нещастието я караше да не усеща бурята, то сега щастието я правеше да не я забелязва.
Молбата на Холтспър не беше отхвърлена и той не беше отблъснат, когато се приближи. Позволено му бе да прояви любовната си грижа. И взимайки нежно ръката на любимата си, тон я поведе към верандата.
Бурята продължаваше да бушува, но никой от тях не я забелязваше. Те се бяха спасили от друга буря, много по-опасна от сблъскването на природните стихии, бурята на най-силните човешки страсти — ревността и любовта. Битката бе преминала. Ревността бе избягала от бойното поле и оставаше любовта да тържествува в сърцата на двамата.
Глава XLVI. Далеч — далеч оттук!
Спокойствие след буря, ден след нощ, слънчева светлина след тъмнина — с всяка от тези природни промени може да се сравни смяната на чувството на ревност с чувството на любов. Но и в най-добрия случай тези примери са бледи и ние трябва да потърсим в самата душа по-верни изразители на тези две нейни най-крайни и противоречиви чувства.
Във връхната точка на промяната или по-точно веднага след това се изживява най-голямото сътресение, независимо от това дали е от болка, или от щастие.
Да изпитат сътресение от щастие беше жребият на Хенри Холтспър и Мериън Уейд, докато стояха запазени под навеса на верандата. И за двамата това бе миг на непомрачима радост, подобна на която бяха изпитали само веднъж, когато прегърнати под зеления свод на кестеновите дървета, с устни, които не лъжеха, те предадоха сърцата си едно на друго.
Ако тогава някой беше чул взаимните им клетви, изречени с нежно и убедително красноречие, което само любовта може да даде, едва ли би повярвал, че между тях отново ще се появи недоверие.
Но то се появи и може би не трябва да се съжалява за това. Сега то бе изчезнало и като последствие бе дошло щастието, по голямо — ако подобно нещо е възможно — от щастието при първата им среща, когато отдадоха душите си една на друга. Сега и двамата изпитаха повторно удоволствието пак да отдадат сърцата си. Ревността вече не можеше да смути радостта им и за известно време те дори забравиха ония нищожни знаци, които я бяха причинили: тя — увехналите цветя, а той — злокобната ръкавица.
Съвсем естествено беше предмет на разговор да бъдат причините за последното недоверие между тях. Така и стана.
Взаимна изненада последва взаимните въпроси, макар че никой от тях не можа да даде на другия такова обяснение, каквото той очакваше.
Цветята на шапката на Холтспър и ръкавицата на шлема на Скарт бяха еднакво необясними загадки.
За ръкавицата Мериън знаеше само че я беше загубила, че я беше търсила — тя не каза защо. — но безуспешно.
Холтспър все още носеше касторената си шапка. До този миг наистина той не бе имал възможност да я свали. Едва от десет минути насам ръцете му бяха свободни.
Той нямаше ни най-малко подозрение за начина, по който тя бе украсена, докато не го научи от устните на тази, на която увехналите цветя бяха произвели такова болезнено впечатление.
Мериън разбра правилно изненадата му, примесена с възмущение, когато той свали шапката от главата си, издърпа цветята от клипса и презрително ги захвърли на земята.
Очите й светеха от удоволствие, като видя това. Стореното беше израз на уважение, което женското сърце разбира и оценява, и сърцето й потръпна от тържествуваща радост.
Но това сладко задоволство можеше да трае само няколко мига. Природата е скъперник за големите радости. То бе последвано от една тъжна мисъл, от едно мрачно предчувствие за далечното бъдеще. Това се изрази в думи.
— О, Хенри! — каза тя, като хвана ръката му и го погледна сериозно със сините си очи. — Някога — страхувам се да си го помисля, камо ли да ти го кажа, — някога дали няма да направиш същото с…
— С какво, Мериън?
— Мили мой! Ти знаеш за какво мисля! Или искаш да ти го кажа? Срамота е да не ме разбираш — ти, който си толкова умен, както казват. Ах! И както аз самата знам.
— Скъпа! Страхувам се, че не съм достатъчно умен, за да разбирам жените! Може би ако бях…