Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Когато стигна до вратата, той преживя второ разочарование. Подобно на първата, втората му посетителка също изчезна. Той остана няколко минути загледан след нея, но като не намери утеха в тъмнината, реши да се върне в склада за лампата си.
Между многото изненади през тази нощ сега той щеше да изживее най-голямата.
Когато влезе в стаята и повдигна фенера наравно с очите си, за да се увери, че затворникът е там, удивлението му стигна почти до ужас: когато вместо вързания на пейката кавалер, пред него дръзко застана Бет Денси. Той вече не помисли да поиска обещаната целувка. Внезапното осъзнаване на собствената му глупост пропъди от главата му всички любовни желания.
Първата му мисъл беше да изтича и да съобщи тревожната вест на другарите си от стражата. Той изскочи на двора, но объркан от изненадата, не се сети да затвори вратата на склада и докато го нямаше, заместницата на затворника-патриот тихо се измъкна навън, премина през тъмния коридор и се промъкна през вратата, без някой да й разреши или да я спре.
Беше тръгнала към задната част на къщата с намерение да си отиде, когато една злощастна идея я накара да свърне в обратна посока.
Тя си спомни за посещението на Мериън в тъмницата. Дали нейната високопоставена съперница се беше прибрала? Дали случайно или по предварителна уговорка не са се срещнали?
Под влияние на това подозрение момичето тръгна край стената към западното крило на къщата.
Тих шепот я поведе към верандата, няколко крадливи стъпки й позволиха да види две фигури, приближени една до друга, а светлината па светкавицата и разкри кои са те и в същото време и показа гледка, която изгори сърнето й.
Първата и мисъл беше да скочи напред и да прекъсне срещата, да ругае, да упреква, каквото и да е, само и само да задоволи желанието си за отмъщение, породено от ревността.
Тя вече се готвеше да го стори, когато някакъв шум зад нея я накара да се въздържи. Чуваха се мъжки гласове, примесени със звънтене на стоманени ножници. Охраната на кирасирите се впускаше в преследване.
Това подсети Бет Денси за по-добро изпълнение на замисленото от нея зло. Тя би могла да върне Холтспър в същата тъмница, от която го беше освободила. Тя не мислеше за болката, която би причинила на себе си, стига само да нарани сърцето на своята съперница.
Трябваше да се върне при вратата, да се свърже със стражата и да я заведе до верандата.
Всичко бе извършено в много кратко време, но колкото и кратко да бе то, междувременно влюбените се бяха сбогували и бързо разделили.
В момента, когато Холтспър скочи в изкопа, десетина кирасири, водени от една жена, завиха край ъгъла на къщата и се втурнаха към западната й фасада.
Те шепнеха и се приближаваха крадешком, от което личеше, че очакват да изненадат влюбените на мястото, което те току-що бяха напуснали. Жената, която вървеше напред, им показваше пътя.
Дъждът бе спрял, небето се бе изяснило и верандата можеше да се види от край до кран. Там нямаше никой!
Кирасирите разочаровано огледаха верандата.
— Не е тук — нито следа от него — каза някой; по променения му и печален глас трудно можеше да се познае, че това е изиграният часовой.
— О, господи! Какво ще стане с мене, ако се е измъкнал?
Обръщайки се към жената, той изглежда, че й каза нещо с тих умоляващ глас.
— Ако си е отишъл оттук — отвърна тя и в гласа й се долавяше дълбоко вълнение, — това е станало преди минута. О, как исках да ги заловите, а и нея също — колко щастлива щях ла бъда да я видя опозорена — нея, гордата, безсрамна дама!
— За кого говориш? Дамата, облечена в кадифе ли?
— Няма значение. Вървете след него. Не може да не го настигнете. О! Върнете го обратно и тогава ще видим дали тя…
— Можем да хванем и двайсет посоки и пак да сбъркаме — каза началникът на стражата, който се приближи и взе участие в бързия разговор.
— Не, не! — извика жената. — Няма да сбъркате. Минете зад парка. Тръгнете по пътя за Хеджърли, но не завивайте нататък. Дръжте задната пътека покрай гората Уопси. Те ще тръгнат по този път, всичко беше уговорено. Хайде! Ще вървя с вас — хайде! Хайде!
Гласът, който така разпалено направляваше преследването на избягалия затворник, беше същият оня глас, който едва преди двадесет минути също така разпалено караше затворника да избяга — гласът на Бет Денси.
Беше ли това хитрост, с която да заблуди стражата и да я поведе по погрешен път? Не — нейният план беше да помогне повторно да го заловят.
В това кратко време от десет минути в гордата душа на Бетси бе настъпила промяна, превръщайки я от себепожертвователен приятел във враг, отдаден със същата страст на унищожаването на Холтспър.