Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Президентът на Съединените американски щати обяви първата неделя от ноември за „Ден на бабите“ и подкани Америка да изрази чувствата си с букети. Верига от погребални бюра бе осъдена за подбиване на цените. След тайно съвещание епископите на фостъритската църква обяви второто Велико Чудо — Архиепископ Дигби се пренесъл в Небесата в телесния си вид и незабавно бил въздигнат в Архангел, равен, но все пак подчинен на Архангел Фостър. Вълнуващата новина бе позадържана малко в очакване Небесата да одобрят избора на нов Архиепископ. Най-сетне и фракцията на Бун се съгласи с кандидатурата на Хюи Шорт след множество тайни гласувания.
„Унита“ и „Хой“ поместиха на страниците си почти еднакви хули по повод издигането на Шорт, „Осерваторе Романо“ и „Крисчън Сайънс Монитър“ пренебрегнаха събитието, „Таймс ъв Индия“ му се присмя, а издаваният в Манчестър „Гардиън“ просто съобщи факта — фостъритите в Англия бяха малко, но пък крайно войнствени.
Дигби не се зарадва на повишението си. Човека от Марс го принуди да остави делата си недовършени, а тъпият скапаняк Шорт щеше непременно да оплеска всичко. Фостър изчака с ангелско търпение края на тирадата му и каза:
— Слушай, младши, вече си ангел. Забрави тези грижи. Вечността не е време за закани. И ти беше тъп скапаняк преди да ме отровиш, но после се справяше доста добре. Щом вече стана архиепископ, Шорт ще запретне ръкави. Няма друг изход. Същото е било и с папите. Някои от тях са били истински циреи върху лицето на земята, преди да ги издигнат. Ако искаш, питай ги, тук няма професионална завист и ревност.
Дигби се поукроти малко, но отправи една молба. Фостър поклати нимба си.
— Не можеш да го докоснеш дори. Не биваше да му пробутваш номерата си. Е, ако желаеш да се покажеш глупак, подай официална молба за чудо. Трябва да те предупредя, че ще ти откажат. Още не разбираш как е устроена Системата. Марсианците си имат своя подредба, твърде различна от нашата, и докато имат нужда от момчето, за нас си остава неприкосновен. Правят си представленията по свои правила — Вселената е безкрайно разнообразна, има по нещо за всеки. Но вие, оперативните работници, понякога не разбирате този факт.
— Значи онова недорасло хулиганче може да ме махне от сцената и аз трябва да си мълча?
— И аз си мълчах, нали? Но сега ти помагам, нали? Виж какво, тук има доста работа да се върши. Големият шеф иска резултати, а не дрязги. Ако искаш почивен Ден да се успокоиш, отбий се до мюсюлманския Рай. Ако не — оправи си нимба, разпери криле и се заемай с нещо смислено. Колкото по-скоро започнеш да се държиш като ангел, толкова по-скоро ще се почувстваш такъв. Бъди Щастлив, младши!
Дигби изпусна дълбока безтелесна въздишка.
— Добре, вече съм Щастлив. С какво да започна?
Джубал не научи веднага за изчезването на Дигби, а по-късно потисна мимолетните си подозрения. Дори Майк да бе замесен, размина му се. А произшествията с разни архиепископи не засягаха Джубал, стига никой да не му досажда с въпроси.
В дома му се усещаха трусове. Лесно се досети какво е станало, но не знаеше точно с коя… и нямаше намерение да разпитва. Майк беше пълнолетен и се предполагаше, че може да се опази от неприятности. Крайно време беше да опознае живота.
Не можеше да възстанови първоначалната случка по поведението на момичетата, защото сблъсъците се променяха неспирно — АБВ срещу Г, после БВГ срещу А… или пък АБ срещу ВГ, АВ срещу БГ. Изобщо, опитаха всички комбинации.
Продължи почти цяла седмица след злощастното гостуване в църквата, а Майк почти не излизаше от стаята си и не поддържаше връзка със света. Джубал би го обявил за мъртвец, ако вече не знаеше какво става. Момичетата прекарваха половината време в стъпване на пръсти около вратата на стаята, „за да видят дали Майк е добре“, твърде заети, за да готвят или да бъдат послушни секретарки. Дори непоклатимата Ан… по дяволите, тя беше най-зле от всички! Разсеяна, необяснимо сълзлива… А доскоро Джубал бе готов да се закълне, че ако на Ан й се наложи да бъде Свидетел на Второто пришествие, ще запомни датата, часа, участниците, събитията и атмосферното налягане, без дори да примигне с ясните си сини очи.