Нож от блянове

— Нямаше и да попитам без теб, в това палто — изкиска се Том. Вече влизаха в града. — Първият урок е какви въпроси да задаваш. Вторият, също толкова важен — кога и как да ги зададеш. Разбрах, че няма разбойници, което винаги е добре да се знае, макар да бях чул, че имало достатъчно големи банди да нападнат позорището. Разбрах, че Натин е клекнал пред сеанчанците. Или се подчинява на заповед за тая допълнителна стража, или приема намеците им за заповеди. И най-важното, разбрах, че войскарите на Натин не се дразнят от тях.

Мат го изгледа учудено.

— Не се намръщиха, като споменах за тях, Мат. Нито се мръщят, нито ръмжат. Няма да се бият със сеанчанците, освен ако Натин не им каже, а той няма да им каже. — Том въздъхна тежко. — Странна работа. Същото го открих навсякъде, от Ебу Дар, та дотук. Тези чуждоземци идват, взимат властта, налагат законите си, окаишват жени, можещи да преливат, и дори благородниците да негодуват, изглежда, малцина от простолюдието ги мразят. Освен ако не са ти окаишили жена или близка. Много странно, и предвещава лошо — трудно ще си върнат свободата. Но пък Алтара си е Алтара. Ще се обзаложа, че в Амадиция и Тарабон ги приемат доста по-хладно. — Том поклати глава. — Дано да е така, иначе…

Мат хвърли поглед към Тюон. Какво ли изпитваше от това, че Том говори така за народа й? Тя не каза нищо, просто крачеше до него и се взираше с любопитство във всичко, покрай което минеха, изпод ръба на качулката.

Сгради с керемидени покриви, на по три-четири етажа, повечето тухлени, се редяха от двете страни на широката, покрита с калдъръм главна улица на Мадерин; дюкяни и ханове с табели, полюшвани от напористия вятър, редом до конюшни и домове на заможни хора с лампи над сводестите врати и по-скромни постройки за по-бедния на-родец, ако се съдеше по прането, провиснало от всеки прозорец. Каруци и ръчни колички, натоварени с бали, кафези и бурета, бавно си пробиваха път през умерено гъстата тълпа — мъже и жени с отривиста походка, изпълнена с прословутата южняшка енергичност. Тюон оглеждаше всичко това с еднакъв интерес. Един чешит, който буташе брус на колела и крещеше с цяло гърло, че точел ножици и ножове, докато не станат толкова остри, че да могат и мераци да срежат, привлече вниманието й толкова, колкото една длъгнеста жена с изпито лице и с два меча на гърба. Търговски охранник, несъмнено, или пък Ловкиня на Рога, но рядка гледка, тъй или иначе. Една гърдеста до-манка в почти прозрачна червена рокля и с двама яки охранители не привлече интереса й повече от някакъв мършав уличен продавач с игли и панделки на подноса си. Мат не беше забелязал такова любопитство у нея в Джурадор, но пък в Джурадор тя обикаляше само да си накупи коприна. Тук като че ли искаше да запомни всичко, което виждаше.