Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Ти ли й насади тая тъпа идея в главата? — ядосано попита той Сетале.
— Че какво, в името на Светлината, те кара да мислиш така? — отвърна тя и се ококори, както го правят жените, когато се преструват на невинни. Или когато искат да си помислиш, че се преструват, само за да те объркат. Така и не разбираше защо го правят. Но пък жените и без това непрекъснато го объркваха.
— Изключено, Миличко. Вляза ли в ад с жена като теб, само до час ще се забъркам в шест битки с ножове, стига да оцелея толкова.
Тюон му отвърна с доволна усмивка. Съвсем кратка, но определено доволна.
— Наистина ли мислиш така?
— Знам го със сигурност.
Което предизвика нова къса усмивка на радост. Радост! Проклетата жена искаше да го види в битка с ножове!
— Ти обеща, Играчко.
Тъкмо спореха дали е обещал такова нещо — е, поне той много кротко изтъкваше логиката, че да кажеш, че нещо е лесна работа, не е обещание; Тюон упорито настояваше, че е обещал, а Селусия си взе гергефа с везмото и го загледа с насмешливата физиономия на човек който наблюдава как някой се опитва да защити незащитимото; и Мат не викаше, каквото и да му кажеше Тюон — когато на вратата се почука.
Тюон млъкна.
— Виждаш ли, Играчко. Така се прави. Чукаш и после изчакваш. — Махна небрежно на слугинята си.
— Можете да се явите пред особата — подвикна Селусия и царствено изправи рамене. Сигурно очакваше онези, които влязат, да се проснат по очи на пода.
Оказа се, че е Том, в тъмносиньо палто и тъмносиво наметало, които щяха да го направят незабележим в която и да е гостилница или кръчма — нито заможен човек, нито беден. Мъж, който можеше да си позволи да си плати пиенето, докато слуша клюките, или да почерпи друг с чаша вино, за да си плати слушането на последните клюки. Не се просна по очи, но все пак направи елегантен поклон въпреки окуце-лия си десен крак.
— Милейди — промърмори Том към Тюон, преди да се обърне към Мат. — Харнан каза, че те видял да идваш насам. Надявам се, че не прекъснах нещо? Чух… гласове.
Мат се навъси. Не беше викал все пак. — Нищо не си прекъснал. Какво открихте?
— Че в градчето може би има сеанчанци от време на време. Не войници, но изглежда, строят две села на няколко мили северно от пътя и още три на няколко мили на юг. Селяните понякога прескачат до градчето да си купуват някои неща.
Мат успя да сдържи усмивката си и подхвърли през рамо:
— Боя се, че за теб няма да има разходка до Мадерин, Миличко. Твърде опасно е.
Тюон скръсти ръце и гърдите й изпъкнаха. Имаше повече извивки, отколкото бе забелязвал досега. Не колкото на Селусия, разбира се, но приятни извивки.
— Селяни, Играчко — каза тя пренебрежително. — Никой селянин никога не е виждал лицето ми. Обеща ми да ме заведеш в кръчма или в гостилница и няма да се измъкнеш с такова жалко оправдание.
— Не мисля, че една гостилница ще създаде трудности — каза Том. — Тия селяни идват за ножици или за някое ново котле, не за пиене. Ейла, изглежда, си го правят сами и не си падат много по местното пиене.
— Благодаря ти, Том — изръмжа Мат през зъби. — Тя иска да види „ад“.
Белокосият мъж се закашля хрипливо и потърка мустаци с кокалчетата на пръстите си.
— Хм, ад значи.
— Ад. Знаеш ли някой ад в това градче, където мога да я заведа, без да предизвикаме крамола?
Вложи целия си сарказъм в този въпрос, но Том го изненада, като кимна и отвърна замислено:
— Май знам точно такова място. „Белият пръстен“. Бездруго се канех да прескоча там, да видя какви новини мога да посъбера.
Мат примига. Колкото и за незабележим да минаваше Том другаде, в един ад с това палто най-малкото щяха да го гледат подозрително. Повече от подозрително. Обичайното облекло там беше мръсна вълна или оцапан лен. Освен това да разпитваш в един ад беше добър начин да си изпросиш нож в гърба. Но може би Том имаше предвид, че този „Бял пръстен“ изобщо не е ад. Тюон едва ли щеше да разбере, ако мястото просто бе малко по-лошо от обичайното.
— Да взема ли Харнан и другите? — все пак попита той.
— О, мисля, че двамата с теб ще сме достатъчна защита за благородната лейди — отвърна Том с нещо като бегла усмивка и възлите по раменете на Мат се отпуснаха.