Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Този момък се нарича Конрад Фелзингер — рече Бакунин. Той се досети за какво става дума.
— Вие трябва да се притечете на помощ, господа. Злото иде от тази къща.
Бакунин строго наблюдаваше барон Бронт.
— Казвате, че отишли към брега на Нева? Аз съм с вас; тръгвайте да спасим, каквото може да се спаси.
Двамата излязоха.
Барон Бронт клюмна съвсем.
— Ужасно! — каза той. — Само аз вкарах Елена в гроба!
Зората се сипваше.
На брега на Нева — там, където Елена подири смъртта си, неколцина души чупеха леда, за да я подирят с мрежа.
Чу се изненадан писък, защото разбраха, че се е хванало нещо в мрежата. Не след дълго извадиха замръзналото и сковано тяло на Елена.
Конрад погледна мъртвото вкочанясало тяло на своята любима — най-скъпото същество на света.
Дълго той стоя неподвижен, вперил поглед във вдървения труп.
— Сбогом, Елено, сбогом! — шепнеше си той тихичко. — Бог е милостив към тебе. Аз от цялото си сърце ти прощавам.
Рибарите стояха настрана и молеха Бога да се смили над грешницата.
Изведнъж някой сложи ръка на рамото на Конрад и му рече:
— Не падай духом, Конраде. Човек трябва да понася и най-тежките удари на съдбата, а не да пада духом.
Като се обърна, Конрад видя Бакунин и с плач се хвърли към него.
— Обичах я, обожавах я! — каза той. — Най-голямото ми желание е, ако мога да легна и аз мъртъв до нея и да сложа край на всички тегла.
— Не говорете така, Конрад. Да се убиете заради една жена, която изневери! Това би било лудост и малодушие!
— Как ще живея без нея, не мога да я…
— Тъй, тъй, за една невярна жена да се убиете. Оставете. Вие сте цяло дете, Конраде.
По даден от Бакунин знак рибарите вдигнаха трупа й го отнесоха в стаята на Петровна.
На другия ден оттам изнесоха ковчега и тръгнаха към гробищата. Петровна старателно бе украсила ковчега.
Фелзингер не продума нито думица, отдели се в един ъгъл на стаята и плачеше като дете.
След ковчега вървяха само Петровна, Фелзингер и Бакунин.
На края на гробищата бяха изкопали една дупка, в която спуснаха Елена. Фелзингер прочете „отче наш“ и след това гробът завинаги се затвори.
Петровна бързаше да се върне вкъщи, защото не искаше задълго да остави Владимир самичък, а другите двама бавно вървяха по отрупания със сняг път.
Фелзингер не продума нито думица. Изглеждаше, че се движи машинално, а мислите му сякаш бяха останали на гробищата.
Бакунин сложи неочаквано ръката си на рамото на младежа и каза:
— Не така, приятелю! Аз също бях лудо влюбен, ала какво излезе накрая от тази любов? Любимата ми един ден ми изневери. Заради нея изгубих имота си и най-после ме тикнаха в затвора. Такива са жените. Човек никога не може да ги разбере. Затова кураж, приятелю!
В знак на благодарност Конрад стисна сърдечно ръката на приятеля си и след малко двамата изчезнаха зад ъгъла на една къща.
XXIV. СМЪКНАТИЯТ ОТ БЕСИЛКАТА
Държанката на Николин — Марушка — искаше да влезе при Николин заедно с Бояновски, който, както читателите знаят, се представи за доктор. Но Бояновски решително я отклони, като каза, че основно трябва да прегледа болния, поради което не е удобно да присъствува жена.
Въпреки желанието си, Марушка трябваше да остане отвън; това й подсказа и малкото останал у нея срам.
Бояновски влезе в стаята и видя смъртния си враг да лежи на едно ниско легло.
Можеше да тържествува, като видя здравословното състояние на най-непримиримия си враг.
Болестта тъй го бе съсипала, че той приличаше на същински скелет.
Бояновски вдигна голямата яка на шинела си, за да не може Николин да го познае.
— Ти ли си изкусният лекар, за когото са ми говорили? — попита толкова тихо болният, че едва можеше да се чуе.
— Да, аз съм — каза с престорен глас Бояновски.
— И живееш като заточеник в това скромно село?
— Тук съм по дипломатически причини — каза подигравателно Бояновски.
— Но сигурно копнееш за свобода?
— Денят, в който ще бъда освободен, ще бъде за мен празник за цял живот.
— Този ден наближава — прибързано рече Николин. — Кълна ти се, че ако ми възвърнеш здравето, аз ще те снабдя с позволение за връщане в Европа.
— Дайте да видя пулса ви — рече Бояновски и хвана ръката на болния. — Значи ми се заклевате, че ако ви излекувам, ще ми възвърнете свободата.
Очите на Николин необикновено заблестяха.
— Заклевам ви се в името на Бога — рече той. Бояновски се изсмя.
— Тогава предпочитам да остана вечно в Сибир като заточеник — заяви той на Николин, след като приближи до него, — защото ти, драги, ще умреш още преди стрелката на часовника да измине веднъж пътя си.