Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Искаш да ме заслепиш с тази незначителна сума? Не, братко Николай, когато бях артист, ти по-добре пресмяташе от мен. А сега искам да ти покажа, че аз съм по-добър от тебе, велики милионере!
Милионерът искаше да се отдръпне, но брат му го настигна и каза:
— Нали е истина, че ти дадох 100 000 рубли и ти ми ги открадна? Ние сме сами, не се плаши, кажи истината. За 40 години тези пари се увеличиха четири пъти само от лихвите. Значи ще ми изплатиш 300 000 рубли, щом искаш да замина и да се отървеш от мене.
— Махни се оттук, ти си луд! — викна милионерът и се улови за гърдите.
И двамата се хванаха за гушите.
Викаха колкото можаха и всеки се стремеше да удуши противника си.
Изведнъж милионерът се спъна и падна на леглото на дъщеря си.
— Куче, клетвопрестъпник! — викаше комедиантът. — Ще видим сега кой ще падне, ти или аз.
Стисна го за врата и започна здравата да го души. Милионерът мислеше, че е изгубен, затова се развика с цяло гърло.
— Колкото щеш викай, братко. Помощта ще дойде късно.
— Всемогъщи Боже! Брат брата да души! Помощ, господин бароне! Елате, помогнете! Спасете баща ми! Бог ви изпраща тука в това време!
Чуха се стъпки и след малко влезе барон Бронт.
— Там — каза Клариса, — там, господин бароне, отървете жертвата.
Баронът почти тичаше: той стигна до леглото, хвана убиеца и изтръгна жертвата от ръцете му.
— Да повикам ли слугите? — попита Клариса, разтреперана от това, което видя.
— Не ги викайте, госпожице, те не трябва да научат за този срам.
Той се обърна към комедианта:
— Идете си и друг път не престъпвайте прага на тази къща. Комедиантът си тръгна, без да каже дума.
Баронът му направи знак да побърза и докато Клариса се мъчеше да помогне на баща си, той излезе вън и каза тихо на комедианта:
— Човекът, който ви е изпратил тук, ви чака на уреченото място.
Комедиантът го погледна с изпитателен поглед и каза:
— Ако това е истина, то кажете и името му.
— Михаил Бакунин — отговори баронът. Комедиантът побърза да излезе на улицата.
— Благодаря Богу, че на баща ми му няма нищо — каза Клариса, като видя, че започва да идва на себе си.
Милионерът стана.
— Отиде ли си? — попита, като трепереше цял.
— Отиде си и никога няма да се върне — каза Клариса. — Трябва да благодариш на барон Бронт, че те спаси.
— Той тук ли е?
Баронът се приближи и започна да го успокоява.
— Аз не чух нищо. Радвам се, че можах да ви избавя от този нищожен човек.
Лицето на Ягодкин светна, като разбра, че баронът и дъщеря му не бяха чули нищо. Той се успокои. Засмя се и подаде ръка на барона.
— Искам да изкажа благодарността си, задето ми спасихте живота. Не обичам да бъда длъжник. Кажете какво желаете и аз ви се заклевам, че ще го изпълня.
— Не се заклевайте, защото няма да можете да го изпълните.
— Казвам ви още веднъж, че ще удържа на думата си.
— Дори да става въпрос за най-скъпото нещо на света — каза барон Бронт, — ако поискам ръката на госпожица дъщеря ви, пак ли няма да ми откажете.
Клариса затрепера.
— Надявам се, че дъщеря ми ще ми помогне да изпълня обещанието.
— Не, татко, аз не мога да изпълня молбата на барона. Ти добре знаеш, че обичам другиго.
Ягодкин се разсърди.
— Не слушайте това, което казва дъщеря ми; не е сериозно. Вие знаете, че в такъв важен момент думата има бащата.
— Аз ви казах, господин бароне, цялата истина, тъй като сама мога да разполагам със съдбата си. Зная, че всяка жена би била щастлива да получи такова предложение, но се надявам, че вие не бихте я взели, ако обича другиго. Клариса закри лицето си и заплака.
— И дума не може да става да ви карам насила. Аз много ви обичам и вярвам, че ще станете моя. Вашето признание ме прави нещастен. Всяка мисъл да ви насилвам ще стои далеч от мене.
— Много те обичам, но да ти е ясно, че трябва да ме слушаш. Аз искам това — каза Ягодкин. — Дадох честната си дума на барона и ти трябва да ми помогнеш да я изпълня.
— Много ми е мъчно, татко, но ще ти кажа, че не трябваше да даваш дума, щом не си сигурен, че ще можеш да я удържиш. Предпочитам да умра, но няма да изневеря на любовта си.
— Това ли е последната ти дума? — попита Ягодкин.
— Да, татко — каза тя и заплака. — Съжали ме и не ме измъчвай, друго не мога да ти кажа.
Тя коленичи разплакана.
На Ягодкин стана мъчно, че тя целуваше краката му.