Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Прощавайте, че ви прекъсвам молитвата, но баща ми и майка ми току-шо дойдоха.
Комедиантът потрепера.
Той в никакъв случай не искаше да се види с брата си; не желаеше никой да разбере, че е бил в къщата му.
— Дошъл е брат ми — каза тихо той, — време е да си вървя. Канеше се да се приближи до вратата, но Клариса го задържа.
— По този път ще се срещнете с баща ми.
— Посочете ми тогава някой друг изход, защото, ако се срещнем, ще стане много лошо.
— Не, вие мислите зле за баща ми — каза тя, — ако той ви види в такова окаяно положение, ще ви помогне.
— Що казваш, момиче? — рече грубо той. — Между нас никога не може да има мир.
— Аз не ви пускам — каза смело Клариса, — и аз съм Ягодкина, чичо, и правя всичко, каквото искам.
— Глупости! Остави ме, иначе ще скоча през балкона. Той опита вратата на балкона, но тя бе заключена.
— Нали виждате, чичо, че не можете да излезете? Писано ви е да се срещнете и помирите с брата си.
Отвън се чу гласът на милионера и комедиантът като луд скочи към прозореца.
— Клариса, къде си? — извика баща й. Вратата се отвори и бащата на Клариса влезе. Двамата братя останаха като вкаменени един срещу друг. Злоба и омраза се четеше по лицето на богаташа; той стисна юмруци и погледна странно комедианта.
Клариса се приближи до баща си и сложи ръка на рамото му. — Овладей се, тате. Помисли само, че той ти е брат.
— Престани, Клариса. Излез веднага оттук и ни остави сами.
— Не, аз няма да си отида. Дай ръка и ти, чичо, и се простете. — Тя дръпна баща си по-близо до брат му. — Погледнете този портрет, това е майка ви…
— Аз ти заповядвам да мълчиш, Клариса!
— Няма да мълча, ще говоря. Ако брат ти живееше при други условия, ако не беше беден, а богат като тебе, и ти беше сторил зло, тогава щях да ви оставя да се разправяте. Но сега виж колко е жалък, подай ръка и се помирете.
Комедиантът се засмя подигравателно.
— Не се старай, момичето ми. Твоят баща е глух за такива думи, ако ставаше дума за парички, той щеше да те послуша.
— Млъкни, клетнико. Не говори повече, заклевам се, че ще заплатиш скъпо за това.
Комедиантът се приближи до него.
— Не се заричай, защото твоите клетви не струват нищо. Ягодкин стана блед като платно.
Без да каже нищо, той улови момичето за ръка, отвори вратата и го накара насила да излезе, след което затвори вратата.
— Сега, братко Андрей, ще ми разправиш защо си дръзнал да дойдеш в къщата ми като крадец.
— Благодаря ти, братко Николай — каза комедиантът, — няма защо да се страхуваш. Няма да сторя зло на детето ти, не й казах дори, че си престъпил клетвата си.
— Ще те убия, нищожество! — кресна, побледнял от злоба, милионерът.
Комедиантът стоеше със скръстени ръце.
— Трябва да станеш и братоубиец — каза той. — Никой не ме видя, че съм в дома ти. Няма причина да се страхуваш, нали, брате Николай? Мамиш се много, дъщеря ти няма да мълчи, ако ме убиеш.
Ягодкин се разтрепера от злоба, но скоро се опомни и попита студено:
— Пари ти са нужни, нали? Добре, братко Андрей, намерил си ме в добро разположение, вземи тез 100 рубли и си купи по-хубави дрехи.
— Не говори така, ти знаеш, че не искам милостиня. Искам законното си наследство, което ми се пада и което ти ми отне.
— Какво има още да искаш от мене? Ако 100 рубли ти са малко, ще ти дам 300.
— Нещастнико, дай ми онова, което ми открадна, не искам милостиня! — извика комедиантът. — Искам да ми върнеш онова, което ми отне пред съда, и то като прибавиш голяма лихва. Ако не ми го върнеш, ще те удуша с ей тези ръце.
— Какво ще направиш, ако и тогава не ти дам нищо?
— Тогава от дома ти ще изчезне онова, което най-много обичаш — каза комедиантът.
— Моята дъщеря Клариса! — извика милионерът.
— Ти не си честен човек, щом издаваш кое е най-скъпото ти нещо на света — каза комедиантът. — Дъщеря ти е рядко добра и благородна.
— Не те разбирам — каза милионерът. — Само се досещам, че трябва по-добре да пазя дъщеря си. Послушай ме, братко, аз няма да те оставя да си тръгнеш с празни ръце. Не си въобразявай, че съм се уплашил от заканите ти, но като погледнах образа на майка ни, стори ми се, че тя ми каза: „Бъди милостив, Николай, и се помири с брата си.“
Комедиантът се изсмя подигравателно.
— Бъди искрен, братко, не се преструвай. Наистина ли желаеш да се помирим?
— Ще ти кажа истината. Ти мислиш, че аз имам милиони и че за мен милионите са нищо, така мисли и светът. Не бива да мислиш така.
Истина е, че съм богат, но целият ми капитал е вложен в големи предприятия, които не струват много сега, но които ще донесат милиони след десетина години. Истина е също, че сега съм в затруднено положение, но при все това ще ти дам една добра сума. Предлагам ти пет хиляди рубли. И казвам пет хиляди с едничкото условие да заминеш за Америка и там да си получиш парите. Ти не си прост човек; с тези пари ще почнеш търговия и ще станеш богат.